Йосиф Куралов

превод: Георги Ангелов

Пораснах в дом, където имаше много книги. Главният любител на четенето беше дядо ми по майка - Хиляздин Закирзянович Хабибуллин, казански татарин. Той беше не просто читател, който от любознателност усвоява все нови и нови текстове, а имаше много по-сериозна задача: той установяваше Истината.

Дядо ми четеше художествена литература, мемоари, исторически книги. Но най-често на масата му бяха книгите на Пушкин и Хабдула Тукай (неговият четиритомник от 1955-1956 г., четен от дядо ми, пазя и досега). Прочитайки няколко страници от Тукай, дядо ми вземаше тома на Пушкин, търсеше нещо в  съдържанието, откриваше необходимите му страници, задълбочаваше се, после пак четеше Тукай, после пак Пушкин, затваряше книгите, замисляше се.

Аз, седемгодишният, тихо седях наблизо и се опитвах да не преча и не се съмнявах, че дядо ми решава някакъв много важен въпрос. Така и беше. Дядо ми сравняваше стиховете на Пушкин с преводите на Тукай на татарски. И той върши това няколко години. Разбира се, не по цели дни и не всеки ден. Но понякога се заседяваше по няколко часа, докато баба ми не започнеше да разсъждава на глас колко глупаво постъпват като остареят някои умни хора, разваляйки зрението си в неумерено четене на книги. Дядо ми най-често не забелязваше тези язвителности. А може и да не ги е чувал.

Когато бях на 11 години, вкъщи се случи историческо събитие. Дядо ме повика до масата, покрита с книгите на Пушкин и Тукай и ми каза нещо, които няма да забравя никога: «Знаеш ли, Пушкин на руски е по-добре, отколкото на татарски».

Значимостта на дядовата мисъл ми се разкри напълно сравнително неотдавна. Ако се опитам пределно точно да изразя онова, което правеше дядо ми, то днес го разбирам така. За няколко години, той, човекът, говорещ на руски с твърде явен казански акцент, стигна до естетическо прозрение, равно на подвиг. Когато започнал да сравнява преводите и оригиналите, той съвсем не очаквал, че ще стигне до извода: Пушкин е по-добре на руски. Може би в дълбините на душата си му се е искало Пушкин да звучи на татарски по-добре, отколкото на руски. Но съпоставяйки голям брой текстове, той, татаринът и дете на татарската култура (за разлика, например, от мен, който съм внук на своя дядо, но произведение на руската култура, макар че в съветския ми паспорт, в съответната графа, беше написано «татарин»), изразходвах цялата си младост и зрелите си години за гигантската работа по изграждането на СССР, неговите материални ценности, с които и досега до голяма степен живее нашата страна, вече в почтена възраст се научих да разбирам не просто руския език, а езика на поезията на Пушкин, руската поезия, не по-зле от  татарския език и езика на татарската поезия. Той ясно е видял, че красотата и мощта на поезията на Пушкин, изразена на руски, превъзхожда красотата и мощта в преводите на татарски.

Не знам дали се е  опитвал да разбере причината. Не защото Тукай е слаб преводач, а защото, както е казал друг поет: и отново от синия дим, /се издига поезията,-  тя /навеки е непреводима - /вярна на родния си език. Дори и дядо ми да не е мислил за това,  размишлявам аз, на който той е предал правото и задължението да мисли и говори.

 P. S. Нямам нито една капка славянска кръв. Всички са тюркски. Дядо ми е татарин, баба ми Гафия Абдуловна Халимова (моминската й фамилия) - също. А и майка ми - Луиза Хиляздиновна. Баща ми Абдурахман Куралов, когото никога не съм виждал в живота си, е узбек. А аз се чувствам руснак. Защо? Вероятно, защото Пушкин на руски е по-добре, отколкото на татарски.

 5.12. 2010