СТИХОВЕ
превод: Татяна Любенова
* * *
Май си тръгва тихо и където и
привечер аз погледа да метна:
ручеят обрасъл в мента и пелин,
а нататък - пак пелин и мента.
Май в треви зелени потопен е
и подобно кораб плува той.
Аз не ги обичам поотделно,
а заедно - като в живота мой.
И през слънчеви вървя долини,
влюбен във тревите все вървя,
мента сладка и горчив пелин
жадно пия, слънчева вода.
Затова и с песен участта ни
няма да очерня, нито пък ще украся.
——————————
***
Май уходит тихо, и куда ты
Взгляд свой перед вечером ни кинь:
У ручья стоят полынь да мята,
А за ними - мята да полынь.
Май в зелёных травах, как в сорочке,
Он плывёт, подобно кораблю.
Я их не люблю поодиночке,
Я, как в жизни, вместе их люблю.
Я иду по солнечной долине,
И, влюбленный в эти травы, я
Сладость мяты с горечью полыни
Жадно пью, как солнце - из ручья.
Потому и в песне долю нашу
Не перечерню и не прикрашу.
***
Затишие пълно, под шума на вълната,
на морския бряг по дължината,
на гладките камъни лежат тюлени,
измъкнали гръб от водите солени.
Толкова хора, страни надживели,
два пъти по-стара е вече земята.
Дори им се кланя и кранът подемен,
скланяйки се от палубата.
Хилядолетия - хиляди бури,
хиляди щормове, блъскащи сушата,
а всеки камък в земята е врастнал
и мълчаливо глава е сгушил.
И в светло време, и в дни на несгоди
те равнодушно гледат след мене.
Дори и година не сменям от моите
за техните хиляди години неми.
——————————
***
При полном штиле, при шуме волны
На всем протяженье морской гряды
Тюленями греются валуны,
Спины высунув из воды.
Пережили столько людей и стран,
Что стала вдвое старше земля.
Им кланяется даже подъёмный кран,
Нагибаясь на палубы корабля.
3а тысячелетья - тысячи гроз,
Тысячи штормов, рождавших гул,
Но каждый валун только в землю врос
И голову молча в плечи втянул.
И в светлую пору и в дни невзгод
Они равнодушно глядят мне вслед.
И я не сменяю один мой год
На тысячи их безъязыких лет.
