Дмитрий Блински
Дмитрий Иванович Блински, руски поет, прозаик, преводач, художник, „орловският Есенин”, е роден на 20.02.1932 г. в село Васютино, сега в Покровски район, Орловска област, в семейството на дърводелеца Иван Блински и Прасковия Ивановна Семьонова. Тук прекарва детските си години, тук изпитва всички беди на нацистката окупация, от малък свиква с труда, глада, препятствията. Пише стихове от рано. Завършва седми клас в Дросково, където всеки ден се налага да минава пеш по пет километра (само в едната посока). Помага в колхоза. Баща му, участник във Великата Отечествена война, умира от раните си през 1946 г. Учи от 1947 г. във Федоскинското художествено училище - на 35 км. на север от Москва, води беден живот в интернат. Като войник служи матрос в Балтийския флот, където и написва първата си поема „Верен приятел” , посветена на Николай Островски, в Москва се среща с Раиса Порфириевна, вдовица на знаменития писател и участник в гражданската война. Блински служи две години във флота, прекратява службата си поради язва на стомаха. Завърнал се в родното село, работи в колхоза. Учи в Литературния институт „М.Горки” (1954 -1959). Помагат му Михаил Исаковский, Лев Ошанин. Излиза книгата му „Край, мил на сърцето” (1957). На 25 г. става член на Съюза на писателите на СССР. През 1959 г. се появява втората му книга “Идвам от полето”. За 10 години активна поетична дейност публикува пет сборника със стихове и поеми („Продължение на родословието”, „Черна рябина” и др.), 8 приказки в стихове.Работи в ЦК на ВЛКСМ и като журналист в „Комсомолска правда” и „Орловска правда” (от 10.01.1961 г.). Стиховете му се публикуват широко във вестниците „Правда”, „Известия”, „Комсомолска правда”, „Съветска Литва”, списания „Огоньок”, „Млада гвардия”, „Смяна”, „Октомври”, „Селска младеж”, „Подем”, в колективни сборници. Пише стихове за родния Орловски край, създава гражданска лирика. През 1964 г. излиза сборникът „Моята гледна точка”. В последните години от живота си пише проза, подготвя за публикация няколко новели. Събира материали за роман от живота на земляците си, който озаглавява със стих от Пушкин - „Край Лукоморие дъб зелен”. Част от живописните му творби се намират в Орловския музей за изобразително изкуство. Умира на 20.10. 1965 г.на 33 г. от сърдечен пристъп в Москва. Остават недовършени 92 (от замислените 100 ) приказки на народите на света, поемата „Време за изпити”, романа за земляците му и мн. др. Посмъртно са публикувани сборниците „Лада” (1966), „Да идем в моя край” (1971), „Слънчево слово” (1980) , „Пълен съм със светлина…” (1997), „Пролетни води” (1997) и др. В гр. Орел са кръстени улица и училище на негово име, учредена е награда, открит е и музей в негова памет.
Публикации:
Поезия:
СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА/ превод: Димо Боляров/ брой 57 декември 2013
