Викентий Вересаев

превод: Радка Димитрова

Случи се през десетте години. През април месец, в дванадесет часа през нощта, под влака от Московско-нижгородската железопътна линия се хвърли млад човек с неустановена самоличност. Главата му беше смазана, лявата ръка беше отрязана до рамото. В джоба на дрехата на покойника беше намерена написана с трепереща ръка бележка, мокра от сълзи: “Сбогом, другари, приятели и приятелки! Свърши животът ми под огнедишащия локомотив. Исках да залича от лицето на земята съперника си, но ми дожаля за него. Бог да го пази! Нека се радва на живота. Изпращам поздрав на любимата девойка. Не отваряйте болната ми гръд, загивам от обич и мъка. Григорий Прохоров Матвеев.”

1940