Викентий Вересаев
Викентий Викентиевич Вересаев (истинска фамилия – Смидович), руски писател-реалист и преводач, е роден на 04.01.(16 н.с.)1867 г. в град Тула в интелигентско руско-полско семейство на лекар, ползващ се с голяма популярност и като лекар, и като общественик. В семейството имало осем деца. Вересаев е възпитаван от баща си от ранни години на труд и нравственост. Учи в Тулската класическа гимназия, учението му се удава леко, много чете, занимава се с изучаването на древни езици, история, увлича се от преводи на немски класици. На тринадесет години започва да пише стихове. На 17 г., през 1884 г. завършва гимназия и постъпва в Петербургския университет, в историческия отдел на историко-филологическия факултет. Участва в различни студентски кръжоци. През 1888 г. завърша курса като кандидат на историческите науки и в същата година постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет (Естония). Шест години усърдно се занимава с медицина. В годините на студентството си продължава да пише: отначало стихове, после – разкази и повести. Дебютира със стихове през 1885 г. Първият му публикуван разказ е “Загадка” (1887). През 1894 г. се дипломира като лекар, няколко месеца практикува в Тула под ръководството на баща си, после заминава за Петербург и става нещатен ординатор в болница “Боткин”. През есента завършва повестта си “Без път”, издава я в народническото списание “Руско богатство”. През 90-те години създава редица разкази и повести, печата в списанията “Ново слово”, “Начало”, “Живот” и др. През 1901 г. е уволнен от болницата за революционна дейност и по нареждане на градоначалника е отстранен от Петербург. Две години живее в Тула. Когато срокът на заточението му изтича, се установява в Москва. Широка известност му носят автобиографичните “Записки на лекаря” (1901). Когато през 1904 г. започва войната с Япония, Вересаев като лекар от запаса е призован на военна служба. След завръщането си от войната през 1906 г., описва впечатленията си в “Разкази за войната” (1906) и записките “На война” (1907-1908). През 1909 г. излизат събраните му съчинения в 5 тома. През 1911 г. по инициатива на Вересаев е създадено “Книгоиздателство на писателите в Москва”, което той ръководи до 1918 г. През тези години публикува литературоведски и критически изследвания – първата част (1910) на книгата му “Жив живот” е посветена на анализ на творчеството на Достоевски и Толстой, а втората (1915) – на критика на възгледите на Ницше. През 1917 г. е председател на Художествената просветна комисия при Московския Съвет на работническите депутати. За преводите си от елинската поезия през 1918 г. е удостоен с Пушкинова награда. През септември 1918 г. заминава за Крим, с намерението да остане три месеца, но е принуден да остане в Коктебел, край Теодосия, три години, преживявайки всички превратности на това смутно време. През 1921 г. се връща в Москва. Председател е на Общоруския съюз на писателите, занимава се с лекторска дейност. Завършва цикъл произведения, посветен на интелигенцията: романите “В безизходица” (1922) и “Сестри” (1933). Публикува пълен превод на “Дела и дни” на Хезиод (1926). В последния период на своето творчества издава спомените си “В младите години” (1927) и “В студентските години” (1929), допълнени по-късно с “Литературни спомени”, над които работи до края на живота си – те съдържат интересни очерци за Н. К. Михайловски, Короленко, Н. Ф. Аненски, Л. Андреев, Толстой, Чехов. Публикува редица книги, съставени от документални, мемоарни източници – “Животът на Пушкин” (1926-1927); “Животът на Гогол” (1933); “Спътници на Пушкин” (1934-1936). През 1940 г. се появяват неговите “Неизмислени разкази за миналото”. Превежда антични автори – “Омирови химни”, “Сафо”, “Архилох” и др. В края на 30-те г. започва превода си на “Илиада” (публикувана през 1949 г.) и “Одисея” (публикувана посмъртно, 1953 г.). През 1943 г. му е присъдена Държавна награда. Носител на орден “Трудово червено знаме”. Умира на 03.06.1945 г. в Москва. Преди 09.09.1944 г. у нас са издавани немалко произведения на Вересаев, някои – по два пъти: “Без път” (1901), “Записки на един лекар” (1903), “На кръстопът” (1904), “Звезда” (1907), “Гражданската война” (1933), “Животът на Пушкин” (1937) и др. След 09.09.1944 г. на български са издадени “Избрани произведения” (1955, съставителство и превод Георги Константинов) и “В сухата мъгла. Разкази и спомени” (1976, превод Радка Димитрова). От 1976 г. не е издавана на български език книга на забележителния руски писател.
Публикации:
Проза:
КЪСНО / превод: Радка Димитрова/ брой 20 май 2010
ВАНКА / превод: Радка Димитрова/ брой 21 юни 2010
ПОД ОГНЕДИШАЩИЯ ЛОКОМОТИВ/ превод: Радка Димитрова/ брой 28 април 2011
