Марк Любомудров

превод: Литературен свят

Из статията „Театърът започва с Родината”

Руската класика на сцената, както и преди, е болна тема. Наскоро в Москва, в очакване на тролейбуса започнах да разглеждам месечния афиш на Централния детски театър. Открих само едно заглавие: «Бедността не е порок» - веднъж за месеца.

Скоро с учудване научих, че това е единствената постановка на родната класика в този театър за четири години (!). Същата беше картината в московския ТЮЗ: за същия срок само една постановка.

А в театъра за юноши - московския Театър „Ленински комсомол” - руска класика не е поставяна повече от осем години… Невероятно, но факт! Как могат пълноценно да изпълняват възпитателната си мисия театрите с такъв орязан афиш?

Точно преди 30 сезона (в 1956/57 г.) театралната общественост беше разтревожена от «забележимото намаляване» на броя постановки на класически пиеси, то съставяше тогава «само 8%»…

Днес по брой заглавия руската класика в рубриките на театралната статистик заема последно място и съставлява около 6%.

През 1982 г. «Борис Годунов» и «Маскарад» вървяха само в три театъра (от шестстотин!), «Буря» - в един и т. н.

В какво е работата? Може би, зрителите са разлюбили класиката и я бойкотират? Проведеният от специалистите от Министерството на културата на РСФСР анализ показа, че спектакли по пиесите на А. Н. Островски събират средно по-голям брой зрители от, например, пиесите на Б. Рацер и В. Константинов, А. Галин и др.

По странни причини последните по-често се включват в афиша от Островски, театрите заради тази репертоарна тенденция са готови дори на материална загуба за себе си…

Не в зрителите е въпросът. А тенденцията трябва да се нарече изкуствено изтласкване на руската класика от съзнанието на широките маси зрители.

Ако си спомним, че аналогична тенденция се наблюдава сега и в учебните програми, учебниците (започвайки от буквара), то повярвай, скъпи читателю, тук има над какво да се поразмисли.

сп. “Наш современник”, юни, № 6, 1985 г.