Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

Всички съвпадения са случайни.

Първия си процес в съда загубих напълно. Дълго и щателно изгражданата от мен линия на защитата се оказа безполезна.
С абсолютно нищо не можах да помогна на своя клиент и това беше причината за моята потиснатост.
- Казвах ти да не си губиш времето!- злорадстваше Шимон - мой съкурсник от университета и мой опонент при изслушванията в съда, където представляваше всемогъщия Щайнхерц. Шимон правеше главозамайваща кариера при своя бос- известен адвокат, представляващ най-голямата в страната ни ипотечна банка.
- Нямаш никакъв шанс - ухилен ми казваше Шимон по време на изслушванията.
Шансовете ми за успех в това дело наистина бяха призрачни. Щайнхерц се считаше за един от най-силните адвокати в страната, от услугите му се ползваха най-големите магнати. Той имаше и огромно влияние в съда благодарение на връзките си, на които можеше да завиди всеки. Беше умен, коварен и безмилостен.
Изобретенията в изкуството да се укриват данъци му бяха донесли успех и баснословни хонорари. Щайнхерц консултираше водещите финансови компании в страната, подсказвайки им как да организират бизнеса си така, че данъкът им да бъде възможно най-малък. Беше се прославил и със своята неуморност и дяволска изобретателност в преследването на длъжници по ипотеки.
Именно той беше създал цялата система за преследване на длъжниците, поставяйки я на търговска основа, благодарение на което длъжниците по ипотека, веднъж попаднали в мрежата на дълга, никога повече не можеха се измъкнат. Банката предлагаше на длъжниците нови заеми за погасяване на предишните дългове при още по-заробващи условия, и в края на краищата, всичко завършваше с изселване, извършвано от специални предприемачи, наети от Щайнхерц.
Тези изселвания нерядко се превръщаха в истински сражения с изселваните, затова предприемачите вършеха работата си с полицейска охрана.
Състраданието му беше непознато, както и на наеманите от него предприемачи - те изселваха всички: инвалиди, многодетни семейства, самотни майки.
Самият Щайнхерц се появяваше в съда само в изключителни случаи - той имаше достатъчно представители и помощници, които изпълняваха всички необходими в подобни случаи юридически процедури - идваха в съда, водеха документацията и обширната кореспонденция, контролираха ситуацията с подлежащите на конфискация апартаменти и къщи, докато в същото време босът им седеше в офиса си в банката, изолиран от всички с куршумоустойчиви тонирани стъкла и врата със специална електронна ключалка, оттам и ръководеше подчинените си.
Това беше своего рода стъклен бункер, където можеха да попаднат само представители на ръководството на банката, високопоставени клиенти на боса и негови подчинени.
Вероятно се беше изолирал от целия свят, защото беше сляп. Ако не беше това обстоятелство, Щайнхерц сигурно би направил още по-зашеметяваща кариера, например, в голямата политика. Но след ослепяването си той се беше оградил от света в стъкления си бункер и сега напомняше паяк, който неуморно плете безкрайната си паяжина.
Успях да видя своя противник само два пъти - веднъж на банкет, където имаше юбилей, и втория път - в съда, по някакво много важно дело.
И двата пъти той седеше неподвижно в удобното си и много скъпо кресло, с което, казват, не се разделял дори в самолета, и приличаше на дървен идол, на който са абсолютно чужди всички човешки емоции. Слепите му очи бяха скрити от големи, черни очила, а по обезобразеното му от изгарянията лице през цялото време не трепна нито един мускул .
Присъстващите го гледаха с възторг и завист, както обикновено гледат хората чуждия успех, и всичко това приличаше на ритуал на диваци, покланящи се на божеството си.
Шимон боготвореше боса си и се стараеше да му служи, с каквото може.
Неприязънта ни един към друг беше взаимна.
Той беше фантастично трудолюбив, съвсем не глупав и невъобразимо циничен. Бе израснал в многодетно семейства в едно от затънтените градчета на израелския юг и постоянно изпитваше комплекса на плебея, завиждайки и ненавиждайки онези, които според него бяха получили даром от живота това, което на него му бе струвало невероятни усилия. В същото време благоговееше пред силните на деня и беше готов да им служи с всичко.
Първата ни схватка в съда той възприе като триумф над такива като мен - онези, за които казват, че са се родили със златна лъжица в устата.
Шимон тържествуваше и жадуваше да ме унизи още повече.
- Казвах ти, че напразно се стараеш! - не ме оставяше на мира той.
- Ще подам апелация.
- Резултатът ще е същият ! - моята увереност в неминуемата ми победа го ядосваше.
- Ще поживеем - ще видим - налях масло в огъня.
- Разбира се, че ще видим! - не се укротяваше Шимон. - Но помни думите ми - нищо няма да излезе! Кариера от това няма да направиш !
Той във всичко търсеше личната изгода, не вярваше на никого и считаше, че съм започнал работа като адвокат в обществена организация, помагаща на жертвите на изселванията само, за да си създам име.
- Кариерата не е за мен главното - му казах спокойно.
- Разбира се - злобно се ухили Шимон - Нали си момче от добро семейство и не ти трябват нито пари, нито кариера, затова можеш да си позволиш напълно безкористно да защитаваш всякакви голтаци!
Спокойствието ми го вбесяваше и разпалваше още повече.
- Само знай, че нашият бос, дори и сляп, винаги ще бъде по-силен от всички вас - евтините популисти!
Тук не издържах и му зададох въпрос, от който Шимон веднага клюмна.
- Между другото, знаеш ли защо е ослепял?
За секунда той се обърка, а после злобно ми се нахвърли:
- Босът е ослепял заради една луда жена… Но това няма да помогне нито на нея, нито на такива като нея! Изходът от тази война е предизвестен ! - той отново се ухили с тържествуваща, злорада усмивка.
- Срещу кого воюваш? - попитах го.
- Срещу длъжниците! - гордо отговори Шимон - И лудите жени като онази, която изгори очите на боса няма да ме изплашат!
- Е, да, разбира се, каква заплаха могат да бъдат за теб самотните майки, инвалидите или пенсионерите? Ти си герой! - не се сдържах.
- Може и да не съм герой, но в нашата работа са нужни специални хора - сприхаво отговори Шимон.
- Без сърце? - попитах.
- Със сърце, но от камък! - почти извика Шимон. - Опитай се да се издигнеш от нулата, като мен! От седем деца в нашето семейство пълен атестат за зрелост получих само аз! На теб всичко ти е паднало от небето, защото имаш богати родители! Бих искал да видя какво ще постигнеш сам, без тяхна помощ. Вие, златните момчета от богатите райони само това можете - да плещите за правата на палестинците и всякакви безделници! Затова сърцата ви са толкова меки. Опитай се сам да постигнеш всичко в живота! Сърцето ти ще стане твърдо като камък!
Не му отговорих и Шимон, изчерпил целия си ентусиазъм, изведнъж, напълно неочаквано, каза:
- Странно нещо е животът. Босът няколко години е служил в чуждестранния легион, бил е във Виетнам, после е воювал тук, и навсякъде е оцелявал. А е трябвало да се появи някаква полудяла жена и той за миг е осакатял. Как е могло да се случи това? - недоумяваше той.
- Макар че какво му е изненадващото? - заключи Шимон след кратък размисъл. -Нашата работа понякога също е война, в която се дават жертви. - каза той, обърна се и се отдалечи.
Добре знаех историята на слепия му бос.
Родил се в Алжир, като млад воювал в чуждестранния легион, после се заселил във Франция, където се заел с опасен криминален бизнес - прибирал дълговете на длъжници, след като ги пребивал. Когато започнали проблемите му с френското правосъдие, избягал в Израел. Тук също воювал, после служил в полицията и дори стигнал до чин подполковник. В Израел той успешно се оженил за възрастна представителка на семейство вестникарски магнати от Америка. Връзките на семейството на жена му изиграли в кариерата му немалка роля. На жена си той беше много задължен и дори бе взел фамилията й.
По времето, когато служил в полицията, от офицерите започнали да изискват дипломи за висше образование и той се изхитрил да получи веднага две научни степени - по право и финанси. Уволнявайки се от полицията, се беше заел с адвокатска практика и при това много успешно.
Идвайки в банката, той използвал цялата мощ на местните закони за борба с длъжниците, постоянно усъвършенствайки тази безпощадна система. Някои закони против длъжниците били приети именно по негова инициатива - макар че не бил нито веднъж член на кнесета, имал там свои хора, с които си сътрудничил тясно.
Да бъде трогнат било невъзможно и снизходителност получавали само харесалите му жени.
Любвеобилността била единственото му слабо място. Заради нея и пострадал.
Сред многобройните му жертви имало и семейство - родители и трите им деца.
Мъжът печел добре, работейки в държавно предприятие, а жената била продавачка в магазин. Те печелели добре и след като взели кредити, си купили земя и си построили просторна къща. Но мъжът попаднал в авария и осакатял, повреждайки гръбнака си.
Компанията не бързала да му изплати компенсация, институтът за национално застраховане му отпуснал пенсия чак след половин година, а парите едва стигали за лекарства. Жената си намерила втора работа, по-големият им син продавал на улицата цветя, но дълговете все се трупали. А при ипотеката, ако навреме не си платил, после ще плащаш с петдесетпроцентна надбавка. Накратко, натрупали им се дългове и накрая банката чрез съда успяла да получи изселване на семейството. Когато дошли да ги изселват, мъжът бил вече изпратил жена си при родителите й, а децата им по-рано били отнети от социалните служби - хванали ги по пътя от училище - и предадени в друго семейство за възпитаване.
Мъжът се заключил у дома и когато дошли за изселването и започнали да отварят вратата с повдигателен крик, взривил два балона с газ. Къщата била силно повредена, но на банката й било все едно - и това жилище било застраховано.
Мъжът загинал, а двама полицаи - ранени.
Но с това историята не прилкючила. Според нашите закони, дори и след като бъде отнет дома от длъжниците, те продължават да са длъжни на банката. И тогава вдовицата на този момък поискала да бъде приета от Щайнхерц. Той обичал красивите жени, а тя, въпреки че била родила три деца, била много красива…
Тя дълго звъняла на Щайнхерц, умолявайки го да й помогне… И той клъвнал. Понякога можел да прости едно-друго, ако му харесвало как жената го обгрижва.
И тя дошла при Щайнхерц, ръцете й треперели, лицето - бледо…
Успокоил я, казал й, че готов да застане насреща, че сърцето му е добро… Дори успял да й намекне за желаната услуга. А тя през това време измъкнала от чантата си флаконче и го плиснала в лицето му.
Концентрирана сярна киселина.
В болницата разказват, че когато дошъл в съзнание, вил като куче от болка.
Жената тикнали в затвора - съдебните медицински експерти я признали за вменяема. Оттогава Щайнхерц получил прозвището си - слепия бос.
Примера на тази жена и нейният мъж се опитаха да следват мнозина - едни се самоизгаряха, други взривяваха балони с газ, трети, обединили се, се настаняваха в празните къщи, принадлежащи на социалните служби и предназначени за продажба…
В края на краищата банките малко отслабиха мъртвата си хватка и започнаха да предоставят на изселените временни жилища. Тази мярка понамали нажежените страсти, но това беше само временно затишие във войната между банките и длъжниците.
За да застави длъжниците да плащат, Щайнхерц постоянно описваше имуществото им, а самите тях редовно пращаше зад решетките.
Шимон между впрочем правеше стремителна кариера при слепия бос.
Няколко месеца след нашия разговор той получи отделен кабинет.
А след още две седмици му се случи голяма беда.
Един от клиентите на Щайнхерц, напълно отчаян, ударил Шимон с японски нож по врата, а после ранил още няколко сътрудника, преди охраната да го задържи.
Другите служители се отървали с уплаха, а раната на Шимон се оказа доста сериозна - ножът засегнал сънната артерия и Шимон за дълго излезе от строя.
След този случай на входа на банката беше монтирана специална детекторна система, която проверяваше за опасни предмети всички влизащи и техните вещи.