Влaдимир Криловски

превод: Георги Ангелов

Този разговор се състоя през лятото на 1992 г. в апартамент в един от старите райони на Санкт Петербург. Мой събеседник беше 54-годишния поет Николай Браун, бивш политически затворник в мордовски лагери (чл. 70 от НК на РСФСР - антисъветска агитация и пропаганда), участник в излезлия от нелегалност Руски Имперски Съюз-Орден. Цитирам разказа му дословно, без да прибавям нищо:
“Николай Николаевич Браун, моят баща, е роден през 1900 г… През 20-те години той беше един от най-видните санкт петербургски поети и преводачи. Заедно с поетите Всеволод Рождественски и Василий Казин той изнася тялото на уж обесилия се Есенин от хотел “Англетер”.

Позвънили им вкъщи от Съюза на писателите и ги помолили да идат. Баща ми считаше, че е трябвало да се създаде впечатление, че Есенин се е обесил, и им трябвали вдъхващи доверие свидетели. Те (властите - В.К.) не се бояли да поканят “независими свидетели”: били напълно уверени, че ще мълчат.

В стаята всичко било преобърнато. Това били явни следи от нощния бой (баща ми отишъл в “Англетер” на сутринта). Върху тялото на Есенин личали следи от насилие: под окото имало синина, ръката при лакътя била разпорена с някакъв остър предмет; на челото имало подутина, кожата на това място била одрана или изгорена; над горния клепач имало рана, направена от кама или шиш, отиваща дълбоко в мозъка, като че ли в дълбочината на черепа; на главата имало ожулване, създаващо впечатлението, че ударът е бил нанесен отзад.

Езикът му не бил издаден навън, както става при обесените. Устата била отворена, както когато човекът стене мъчително. Върху тялото имало типичните за бой ожулвания. Дясната ръка била свита в лакътя, и така вкочанясала, изглеждало, че е бил душен и се е опитвал да се освободи от клупа.

Пред масата до тръбата на парното отопление имало стол. Връвчицата се намирала също в стаята, но не на тръбата, вече била свалена оттам. Това било връвчица, с каквато обикновено превързват куфарите. Но баща ми добре знаел, че Есенин имал моден куфар от чужбина, който не трябвало да се превързва. Тази връвчица била някакво чуждо тяло.

Никъде не се виждало сакото и баща ми решил, че то е било предвидливо отнесено, тъй като е можело да носи следите от борбата, по-точно петна от кръв. На масата, на която милицията съставила протокола, лежала вратовръзката на Есенин, и по нея нямало никакви следи.

Когато лежал в ковчега, всички следи от насилие били щателно и изкусно прикрити. Казин цялата нощ прекарал край ковчега гроба в моргата, гасейки скръбта и страха си с водка…”

Тримата приятели на Есенин, без да се уговарят, дълги десетилетия мълчали за това. В края на 50-те години Николай Браун-старши предложил на сина си да излязат извън града. Там, разхождайки се в гората, му разказал всичко това, помолвайки го добре да запомни всичко: такива записки по онова време било по-добре да не се правят. След разказа на баща му Николай Браун-младши останал с мнението, че при разработката на операцията по убийството на Есенин ОГПУ е използвало суицидните мотиви, срещащи се в творчеството му: “…В зелена вечер, под прозореца, на ръкава си ще се обеся…” (стихотворението “Уморих се от родния край…”).

20.09.2007 г.