Юрий Буданцев

превод: Диана Павлова

«Операция «Идеална буря»

«Революцията няма край» се пее в една от патосните песни. Това е истина.

Така наречената «Велика френска революция» не е прекъсвала до ден днешен - 220 години (каква радост за мистиците и окултистите, отнасящи се с трепет към числото «22»). Последната точка в това историческо многоточие е «Идеалната буря», както нарекли в Давос, на задушевна среща на «елита», днешната глобална финансово-икономическа криза. Това е последната точка, която ни е известна на нас, простосмъртните, а предстоят други, известни засега само на различните видове организатори от началото и до края на управляемите «революции», «преврати», «кризи», «бури», «конфликти» и т.н. и т.н. «Идеалната буря» е изначална управляема част от непрекъснатата (перманентна) криза.

1789-та, годината на победата на търгашите и банкерите, съвсем не е първата точка в многоточието. Предпоставките за «великата», както и за «Идеалната буря», са подготвяни от хилядолетия, и даже не от началото на строителството на Соломоновия храм, появата на «зидарите», масоните, заразата от тайни елитарни общества, и не от франкмасонството, розенкройцерите, а от времето, когато са се появили лихвата, лихварите, даващите «срещу процент» и живеещите от това греховно занятие, и след това, много-много по-късно, при тамплиерите, когато възникнали подобия на съвременните банки, а после и самите банки с познатия имидж на финансови магнати, «златните хора» («голдмановците»), като Сорос и «соровците», които не орат и не сеят, но «живеят по-добре от всички». «Лихва ж.р. изобилие, излишък, користни, изнудвачески печалби при парични обороти, незаконни растежи, лихварски проценти… Лихвата не е печалба (не носи полза). Лихвата, както и ласкателството, прави чест на дявола. Да събираш лихви, тежко да въздишаш » (В. И. Дал. Тълковен речник на живия великоруски език. Т.2. М.1979. С. 257).

Към 220-тата година от революцията финансовите грабители-изнудвачи са натрупали толкова много злато и пари, създали са за себе си такъв грамаден фонд от историческа информация, такива могъщи наказателни сили и войска, и такъв «опит» в отприщването на кървави войни заради лесни печалби, в унищожението на цели народи, нации и даже цивилизации, че и самите те, и представителите на тяхното «световно правителство» стават все по-непредпазливи. Удивява откровената наглост на техните действия и заявления за наближаващата и окончателна победа на световния «елит». Те считат, че сега влиянието им е толкова силно в глобален мащаб, за пръв път от 1000 години, че може и да не се крият. Към 220-тата година от революцията открито ни заявяват за основните ударни направления на 2009-та година и нататък: съюза между САЩ и Китай за преодоляването на «Идеалната буря», но който трябва окончателно да разруши Русия, както са мечтали; за кървавото продължение на войните в Близкия Изток; тук е и газовият сблъсък между олигарсите на Украйна и Русия, предвестник на страшни беди.  

Кръжат над света черните пратеници на магнатите. Ту тук, ту там се мярка хищната физиономия на Сорос с неговите задушаващи предсказания. И ако в Русия докараха Кисинджър сам, то на тайните преговори в Китай този престарял масон от високите градуси бе съпроводен от съратниците си по братство - русофоби и борци с православието - Бжежински и Картър. Между другото, ще отбележа, че през 70-те години съдбата на политическите ръководители на другите страни зависеше от отношението към тях на ръководителите на външната политика на САЩ - Кисинджър и Бжежински, същите сега са консултанти, съветници и наставници на днешната американска администрация, състояща се почти изцяло от ненавиждащи Русия. И Бжежински, по-младият съратник на Кисинджър, в прав текст се готви да сключи сделка с Китай за сметка на нашите Урал и Сибир, да ни унищожи (мечта, лелеяна още от хазарите). Главният резерв са бунтове, като отприщилите се в Гърция, Прибалтика, Франция, разноцветни местни революции. Заплашителен намек за още един възможен вариант.

Представиха ни не само основните направления, но, струва ми се, набелязаха и главния гарант за тяхното осъществяване в самата Русия. Плъзва метастазата на буржоазното «Право дело», и ето, че през тази година към нея вече се закрепи маскираният бледолик разпуснат масон, познат на всички от предизборния президентски подиум - 2008. «Правото дело» заяви за себе си.

Действително, масоните действат открито. И нищо, че «Правото дело» е малобройно, там са се събрали най-влиятелните персони, инициаторите на елцинската цветна буржоазна революция, по самата си природа реформатори, заемащи и сега най-отговорните постове в политическата, икономическа, социална сфери на управление, да не говорим за културата. Колко струва такава, например, непотопяема и смееща се над нас, тържествуваща персона, с името на която народът нарича всички месоядни рижи котки в Подмосковието, а властта, поддържаща я сякаш заради някакви велики заслуги (за приноса в разрушаването на страната ли, що ли?), я изпрати в съвета на директорите на задграничните мощни лихварски структури едновременно с повишението й в държавна длъжност, видимо, с надежда за окончателния погром на Русия (а ако е иначе, нека да обяснят на народа).  

И се стига до комичност, когато представителите на нашия «елит», ревностно кръстейки се, говорят за «нашите общи беди», «любовта към Русия», без да назоват главните «герои», виновни за преживяваната криза и реформите като цяло - буржоата с тяхната антиправославна и космополитична същност, търгашите и банкерите на 220-годишното наводнение. В телерекламка чуваме издевателски сладостното признание «Буржоа, така ми е хубаво с теб», над модерен ресторант гордо сияе названието «Буржой» и в една от телевизионните програми, претендиращи за свръхинтелектуално съдържание, светската младеж подрусва изнежени бляскави ръчички «Ние сме буржоа, буржоа! Останалите са скотове…».  А на земята, където гордо стояха заводи, сега сринати, строят оазиси за «състоятелните господари».Така се и чува «Да живее буржоазната революция! Да живее нашата цел - световната буржоазна революция!». Поръчаната «единна буря» е тъкмо още една репетиция, където «скотовете» гинат наистина, от глад и нищета. Но ето и отговора в един от тролейбусите - на гърба на седалката отчетливо и красиво са нарисувани сърп и чук и «Властта на народа. Буржоата - на наровете».

Трябва и «елитът», най-накрая, да назове всичко с истинските им имена.

Вече няма от какво да се стеснява. И така всичко е видно, и така всичко е ясно. Ето концертът на отбила се поп-звезда (цената на билетите е от 600 000 до 1 300 000 р.) в Рубльовка и изложбата-панаир на милионерите се състояха в навечерието на деня на траур за погребението на патриарха, а на другия ден с възторжено придихание ни съобщиха, че Меншиков, пиленце от гнездото на Петров, имал 49 елечета, маскарадният костюм на последния цар бил «не по-евтин от истинския». Съвсем неотдавна така наречените «големи звезди от шоубизнеса» публично заявиха, че също така са и притежатели на ресторанти, магазини, фабрики. Представете си картината: популярен певец, народен и заслужил, концертира пред работниците от фабриката, която той, буржоата, притежава, пред «тълпата»: «А сега, другари, ще ви изпея песен за свободата, равенството и братството». Спомняме си последната останала в селото старица до своята къща с ниски и тъмни прозорчета, в един от новинарските репортажи. Разтворила беззъба уста, тя ни крещи от екрана на телевизора: «Това съм аз,  последният герой на Русия. Друг не остана…»

«Великата» 2008-а година приключи с «разговори» на представители на нашата власт с онези, които буржоата наричат «скотове», с момиче от Бурятия, мечтаещо за нова рокля поне за Нова година, със старица (3000 р. пенсия, 10000 р. за дърва), с родители - за затворените от властите и продадени пионерски лагери, ясли и детски градини, за мизерните заплати, за култа към ипотеките, за изселването от домовете. И това на фона на затворените селски училища и култа към Интернет и мобилните телефони с техните излъчвания и покани за разврат, на фона на загиващите библиотеки, горящите домове за възрастни, загиващите детски домове и упоритата сексуализация на телевизията. Спешно ще се създава някакво «информационно общество». Всичко това е било и преди «Идеалната буря», но сега има и оправдание. Представителите на властта същевременно обясняват, че «да, по-рано ние и Запада имахме различни системи. А сега - ценностите са едни и същи, въпреки че са разбирани различно…». Ето, и погребението на патриарх Алексий е обявено за «демократично», «православието е демократично» и че с избирането на новия патриарх у нас започва «нова епоха». Трудно е да се разбере всичко това и някак само по себе си напомня масонските «стратегия за перманентно напрежение» и «план за демократическо възраждане».

Масонската хидра

В боклука, прахта и калта на «Единна буря»-2009 прозират познатите конструкции на миналото.

Подготовката и хода на революцията от 1789 година, нейните продължения, завоевателните войни (по същество световни войни), разпалени от откърмения от революцията Наполеон, получили мощната и широко разклонена масонска подкрепа: в завоюваните от диктатора европейски страни 400 били само военните ложи, ръководители на най-големите национални ложи били братята и маршалите на императора. Търгашите и сарафите обожавали диктатора, както по-рано, по време на самата революция. И тази масонска зараза сега вече завинаги влязла в европейския живот: масонските клетки само сменят обитателите си.

Същите тези финансови, организационно-кадрови, информационни особености са присъщи и са започнали малко по-рано (исторически едновременно!) и на другия континент, в Америка, с Гражданската война между Севера и Юга.

Тук към броя на масоните принадлежал «целият команден състав на американската армия, като се започне от главнокомандващия и се свърши с низшите офицерски чинове… Масони били също почти всички известни политици по онова време… както и болшинството народни представители, подписали се под Декларацията за независимост през 1776 година и под Съюзната Конституция от 1787 година» (Масонството в неговото минало и настояще. СПб. 1914-1915. Т.2. С.251.; Замойски Л. П. Зад фасадата на масонския храм. М.1990. С.68). Военнополитическият елит на САЩ е немислим без поддръжката на «златните хора» и обслужва техните интереси. Цялата история на САЩ изначално, от бащите основатели, е свързана с масонството и в САЩ се гордеят с това.

Статуята на първия президент на САЩ, Вашингтон, с пълни масонски регалии, посреща посетителите на грандиозния Масонски Национален Мемориал Дж. Вашингтон, построен под контрола и със съдействието на американските президенти и открит не от друг, а от върховния ръководител на американското масонство Хари Соломон Труман, по съвместителство и президент. Въобще, сред президентите на САЩ да се намери не масон е практически толкова невъзможно, колкото и десен волан в държавата. Напълно промасонски е ВПК. Основателите и директорът на ЦРУ са масони (започвайки от ръководителя на ОСС, предшественика на ЦРУ, Бил Донован, братята Дълес и т.н.).

Сред масоните от втората половина на миналия век са генерални секретари и главнокомандващи въоръжените сили на НАТО (практически при всяка база на САЩ или НАТО, във всяка страна има ложи), най-заслужилите в САЩ генерали и адмирали са удостоени с медали от Великата ложа в Ню Йорк. Образец за подражание тук е генерал Дулитъл - масон 33-та степен, «любимец на монопола, финансовата олигархия, военнопромишления комплекс…» (Замойски Л. П. Зад фасадата на масонския храм. М.1990. С.71).  САЩ са лидер в масонството, даже международното обединение на масоните се нарича не как да е, а именно «Конференция Вашингтон».

Преплитането на американските и европейски масонски ложи, с лидерството на САЩ, ражда такива тайни организации като разобличената с шум по целия свят ложа «П-2» в Италия.

Но на онези, които малко от малко знаят историята на подготовката на Февруарската революция от 1917 година и последвалата Гражданска война в Русия,  «П-2» ще им се стори само исторически епизод. 1917 година е следващата след 1789-та и още по-значителен в посока към «Идеалната буря» етап на преустройство на света от масонските архитекти (между другото, чисто по масонски, вече по времето на перестройката в края на 80-те и 90-те години прозвището «архитект на перестройката» е дадено на А. Н. Яковлев, а Б. Н. Елцин е обявен за магистър на Малтийския орден).

Не само масонското Временно правителство на Керенски е служило вярно на Антантата. Сред «братята» били организаторите на Бялото движение, ръководителите и министрите от «правителствата» на републиките на разпокъсаната на части Русия. Удивително е, дори трогателно, как направо така, по братски, се правят сега небезуспешни опити да се възстанови «добрата памет» за тях. И защо да се сърдим на реставраторите? Нали в Русия масонски дух е лъхал и от Петър Първи, и от Петър Трети, Екатерина Втора, Павел Първи, Александър Първи, от най-близкото обкръжение на Николай Втори.

Случвало се е, на синезвездите отряди на вождовете на революцията и на високоградусния масон Лев Троцки, люто ненавиждащ Русия и руснаците, по време на Гражданската война да противостоят белите, под началството на командири-масони. И ако с вождовете на революцията, а така също и с извънкласовото и извъннационалното «братство» всичко е ясно, то трудно е да си представим масоните като вярващи, православни. Излиза, че много водачи на Бялото движение по същността си не са били православни, а само са се представяли за такива. Тези вълци в овча кожа правели всичко, за да подготвят и осъществят отричането на последния руски владетел от престола.

Въобще, само в напълно скритата масонска пирамида е достъпен входът за истинските братя по кръв и вяра, като Лев Троцки. А в ложите от типа «П-2» кого ли няма: тук са събрани леви и десни от всякакъв вид, от различни националности, атеисти и представители на различни религии. Тази смесица позволява на «златните хора» да пренасочват всяка критична ситуация в нужното за тях направление, ако трябва насъсквайки, например, левите срещу десните и обратно, при все че принадлежат към една и съща ложа (Салвадор Алиенде и Аугусто Пиночет) - тактиката на «лъка и цигулката».

Небезизвестната масонска ложа П-2 упорито и настойчиво работела за сближаването с католическата църква. Апартаментите на ръководителя на ложата се намирали на един етаж с резиденцията на Малтийския орден, с който П-2 имала тесни връзки и който, между другото, както сам счита, е бил и остава специален приятел на руското правителството. Банкерът на ложата П-2 е бил свързан с финансите на Ватикана и Малтийския орден.

Масонството се представя за универсално учение. В него съседстват и древноегипетските и юдейските, древногръцките и християнските, мюсюлманските и древнокитайските персонажи, обезпечаващи най-важния, основен мит - историята на строителството на Соломоновия храм. Масонските обреди са пределно антихристиянски, антиправославни, от древноегипетските до кабалистичните. Те служат за формирането на съответния агресивен тип личност, с нейния всепоглъщащ стремеж да влезе в «елита», с рационалистична, бездушно технократична психология. Отличителните й черти са властолюбие и користолюбие.

В това отровно растение кръстоносните ордени, тамплиерите, розенкройцерите са само младите израстъци. Още по-млада и отровна е сектата на мормоните, наброяваща повече от два милиона души, която от 1830 година, събирайки злато по целия свят (включително и налог «десятък»), се старае да монтира новия американски «сион» с перспектива за хилядолетно царство. Разбира се, то трябва да бъде триумфалното царство на капитализма, монетаризма, свободния пазар, господството на «елита» над «скотовете». «Истинската религия на 19 век е мормонството (религията на американците, тези истински представители на нашия век), мормонството, което и в следващия век ще награждава с богатства за богатство, придобито в сегашния; изглежда на мормонското небе няма място за Лазаровци. Вандербилдовци, Ротшилдовци - са свещени за тази религия» (Н. Ф. Фьодоров, Събр. съч. в 4 тома Т,1, М. 1995. С.449).

Коренищата на отровното и старо, и младо масонство стигат до Каин и още по-далеч, до «Великия архитект на Вселената», до конструкцията на юдейско-вавилонско-египетски бог, по същество богохулен образ, зад който са велзевул, князът на тъмнината, бесовете.

Днешните пратеници на «универсалното учение», бродещи по целия свят и имащи навсякъде свои щабквартири и представители на всички етажи,  са последователни борци с православието, те защитават и укрепват, както и много-много-много по-рано, интересите на«златните хора», лихварите, утвърждават култа към златния телец.

Извъннационалните интереси на масонските водачи свършват там, където започват границите на пасбището на златния телец. Има голяма вероятност да стане така, че център на интересите на масонството да представлява не САЩ, а, например, Китай и именно Китай да помогне да се унищожи най-после православна Русия и да се заграби съблазнителния за «златните хора» последен къс от природните богатства. А по-нататък - да се унищожи  Земята, - но нима те ще си признаят за тази цел!

«…всички масони са мошеници»

Разпуснатият масон от подиума на кандидатите за президент - 2008 пя на аудиторията сладката песен за това, колко много прекрасни, известни дейци на културата, писатели, поети и т.н. има сред масоните. Но премълча, че всички тези хора са ставали, както се казва, «изкупителна жертва» заради разминаване с времето през така наречената «епоха на Просвещението», подготвила 1789 година, идеите за «царство на разума, доброто и справедливостта», за моралното усъвършенстване и т.н., а по-късно заради още по-голямо разминаване с времето през самата революция - с идеите за «свобода, равенство и братство», «правата на човека» и т.н. Премълча и за това, как трагично е завършвал после животът на тези прекрасни и известни хора, когато са скъсвали с масонството, разбрали, в края на краищата, какво се крие зад разминаващите се везни. Премълча и за това, как е възможно всичките масонски безсмислици да заменят православната вяра.

Правотата на признанието на един от «братята» през 19 век «разбира се, не всички мошеници са масони, но всички масони са мошеници», е още по-очевидна в нашия век.

По инициатива на масоните, при активното участие на мормоните, през 1879 г. било решено тържествено да се отбележи 100-годишнината от «Великата революция», първият щателно планиран етап по пътя към «Идеалната буря» (през 1989-та година под лозунга «За масонска Европа с открити сърца» не по-малко пищно е отпразнувана 200-годишнината). Главното от проведените в световен мащаб мероприятия, от откритите, била Световната изложба в Париж. Н. Ф. Фьодоров нарича своя философско-публицистичен репортаж за нея така: «ИЗЛОЖБАТА НА 1889 ГОДИНА, или нагледно изображение на културата, цивилизацията и експлоатацията, юбилей на стогодишното господство на средната класа, буржоазията или градското съсловие, и каква трябва да бъде изложбата на последната година на 19 век или на първата година на 20, по-точно, изложбата на границата на тези два века, какво ще завещае 19 век на 20?».

За какво в залетия с кръв, белязан с небивала жестокост 20 век пренесохме завещаните ни от самите нас «достижения» на буржоазията, известни на всички, и главно - съответстващи само на нейните цели, включително революциите и войните от миналото столетие. В настъпилия век нейното първо грандиозно достижение е «Идеална буря», явление също така небивало по своите мащаби.

Като правило, при анализа на «световната криза», при оценката на тази световна перестройка от пратениците на «братята», те, представителите на архитектите, «златните хора», премълчават най-главното, духовното (!), преобразяване на съзнанието на хората, тяхната загуба на съвест и сатанизацията им, която е най-главната цел на масонските водачи, архитектите на всички нива. В крайна сметка, не материалната, а духовната страна тук е главната. Промяната на съзнанието на православните или тяхното унищожение, като стратегическа цел, поставена от княза на тоя свят веднага след падението му.

Глобализацията, всъщност американизацията, за прелестите на която купените от «златните хора» учени и журналисти жужаха денонощно, се яви сега в своето наистина страшно «нагледно изображение на «културата, цивилизацията и експлоатацията», на пълното господство на буржоазията. Вижда се как всеядността на масонството обезпечава общите космополитични цели на буржоазията. Как с всички сили нейните пълномощни представители, сами част от буржоазията, се стремят да ни освободят от съвестта, и «по братски» и «наравно» да ни довлекат на сметището на свободния грях.

Не искате? Ще ви накарат «да искате». За това си има ревностни и даже въоръжени до зъби защитници на «демокрацията», на «правата на човека». Има я твърдата  промасонска проамериканска организация «Международна лига за правата на човека», има и по-засукани организации, но така или иначе въплъщаващи заветната мечта на глобалистите от всякакъв вид, «заговора през вековете», мечтата за «свръхправителството». Има пари и злато. Ето го и Европейския Съюз, осигурен идеологически и материално, се добира сега и до нашите православни обители на Атон, предлагайки щедри дарове, само и само всичко там да върви по заповедите от 1789 година. Но това дело не е право. А паметта за действително правото дело е в знаменитите думи от 1941-1945 г. «Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит, победата ще бъде наша».

Литература

А. Нечволодов. От разорение към охолство. Посвещава се на всички производители на производителния труд. С.-Пб.1906.

Н. Берберова. Хора и ложи. Руските масони на 20 столетие. Н-Й. 1980.

Л. П. Замойски. Зад фасадата на масонските храмове, М.1990.

Н.Фьодоров. Выставка 1889 г. - Н. Ф.Фьодоров. Събр. съч. в 4 тома Т,1, М. 1995.