Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

РОДИНА

Родината от далечното ми детство,
където пухът на тополите е като сняг
и люляци цъфтят.
Моят дом остана там, където
вратите са отворени широко,
а цигареният дим полепва по стените.
Остана стълба дървена от миналия век,
разговори в кухнята за съкровеното,
лицата весели на приятели, съседи…
Миналото, като сън,
отново и отново идва
от далечното ми детство.

ДЕН

мониторът блещукащ
в чашата изстинало кафе
денят завършва

УТРОТО НА КАМИКАДЗЕТО

слънцето изгрява
над главата на камикадзето
половин стъпка до Смъртта

***
Стара кутия за писма,
с полуизтрито име върху нея.
Стари вещи, черно-бяла снимка,
писмата пожълтели в кутията картонена.
Много ли ще кажат те за миналото
на потомците?

Хайде с теб да станем клечката незабележима,
с която запалват свещта пред Олтара.
Хайде да станем бенгалски огън
и с искри да изпълним дотегналото ежедневие.
Като факли хайде да горим, разпръсващи тъгата.
Хайде с теб да горим и да не изгаряме!

2017 ГОДИНА

Чакайте ни, ще дойдем,
за да ви питаме, Юди, за всичко:
за стъпкания свят, за разрушения дом.
Чакайте ни, ние ще се върнем
и ще ви питаме за всичко:
за разбитите съдби,
за честта на Родината.
Чакайте ни.
Но не чакайте пощада,
когато дойдем.
Чакайте ни, ние идваме,
с нова Седемнадесета!

СЛЕД ВРЕМЕ

Оцеляла мръсно-жълта табелка,
упорито пазеща предишното име на улицата;
каменен бароков дом,
изгубил се в света от стъкло и бетон;
ненужни вещи в антресола;
черно-бяла снимка в стар албум…
Миналото, като призрак -
все иска да ни каже нещо.

СРЕЩУ БУРЯТА

Над главата ми -
гневна гръмотевица,
Небето е разкъсвано от мълнии.
Компасът ми неточен е,
кормилото е счупено,
няма да избягна Бурята.
Ураганите житейски ме отнасят
направо срещу острите скали.
Но щом няма друг път,
избирам скалите!

Някой се стреми към Рая,
друг иска покой.

А аз към скалите се стремя,
нека станат те моя Съдба!

Някой се моли на морския Бог,
за пощада се моли.
А аз вървя срещу Бурята,
от една кръв сме с нея!

***

                        Посвещава се на Латинина, Радзиховски и пр.

Дребни птици - гълъби, врабци и гарвани,
възмутено цапаха бронзовия паметник на вожда,
като че ли изливайки яда си върху него,
че съдбата не им е отредила да станат орли.
Бронзовият паметник мълчаливо понасяше
всички оскърбления,
пълен с величие и достойнство.
Птиците над него, в „праведния” си гняв,
го мърсяха фамилиарно и смело.
Те знаеха от опит, че не трябва да се боят
от гнева на историята -
отговорността на дребните птици
не е голяма.

БЕЗСЪНИЦА

Безсъница. Ранно утро .
Сиво небе в прозореца.
Мисли за безсмислеността
на съществуванието.
Луната - величествена, невъзмутима -
гледа Земята.
«Всичко ще мине» -
с целия си вид казва тя.

СССР

Внезапно в СССР ми се прииска,
или просто в детството и младостта.
Прииска ми се пак да бъда вкъщи -
там, където всичко ми е скъпо.
Прииска ми се пак във СССР,
поне за седмица от ипотеката да си почина.
Прииска ми се пак във СССР,
но към него път къде да търся?
Към предишния живот навярно път не води,
а в новия така ми е противно всичко.
Знам, предишния живот го няма,
но искам толкова да се завърна вкъщи.

ИЗТОК

Изток….
Аромат от наргилета и силно кафе,
дъхав чай и пепеляви нощи…

Изток….
Зад масата в кафето тече като река
бавен разговор на
благородно побелели старци.

Изток…
Огньове от сладкарници по улици вечерни
зоват и мамят пак в празника на детството.

Изток…
Звездно сияние и изумрудена светлина от джамиите
над нас, като благослов небесен…

Изток….
Навсякъде глъч по улиците суетливи,
до сутринта поток автомобилен…

Изток….
От подправки и море изтъкан е въздухът,
могъщият Нил все се стреми към морето,
а клоните на палмите, като любими длани,
протягат към слънцето шепи с
медени фурми.

Изток…
Мравуняк - безкраен пазар
търгува, бучи непрекъснато.
Мозайката му замайва ума,
а яростните спорове са като сражение,
за всеки фунт, за всякоя пезета….
Артистите тук завиждат на търговците.

Изток…
Тайните на боговете Сфинксът пази ревниво
и Вечността почива в пирамидите…

Изток…
Пустини от камък, прах хилядолетен….
Към небето дим от наргиле струи.

ТЕЛ АВИВ

Град без почивка,
неуморим като сърце.
Град на елитните къщи,
град на бедняшките колиби.
Град, роден и чужд,
град от море и слънце.
Град, където бях влюбен.
Град, където е така самотно.
Град, зноен, задушен.
Град, студен, безсърдечен…
Свързан със съдбата ми,
град край морето.

***

Годините, като трошици пясък
ще изчезнат в пустинята на забравата….
Мисълта, в редове въплътена,
към безсмъртие се стреми.

СРЕДАТА НА ЗИМАТА

Зимата е по средата, но дните й са преброени.
Животът като сняг - стремително топи се.
Във вечността изчезват като пепел
суетливите дни-близнаци .

Средата на Зимата…
И отново Пролет
възкресява Живота навсякъде.
Но празникът на Живота не е вечен.
Идва горещото Лято
и светът посивява от зноя.
Влажната Есен влиза в двора
и все едно не е имало Лято.
Отново Зима.
Безполезно е да се бяга от нея.
Светът е същият, като преди.

***

Приспиван от одеялото топло
човек охотно заменя
суровите делници
със сънища сладки.

НЯМА ДА ОСКВЕРНИТЕ СВЕТИНИТЕ НИ

Великата страна загина,
но Родината и Честта не умират!

И вие, палячовци и фокусници жалки,
като скакалци великата страна опустошили,

няма да оскверните нашите Светини
и с бъдещето ни не вие ще се разпореждате!

Не вие ще напишете историята
за нашата Доблест и Чест.
И никога не бихте се издигнали
до идеалите ни светли.

Ще дойде време, като Птица-Феникс,
великата страна ще се изправи
от пепелта.

А присъдата над вас ще бъде
презрението на потомците, забравата.

НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ЗАМИНА

Казват ми: не е тук твоята земя.
Ти тук си чужд и всичко ти е чуждо.
Акцентът руски предизвиква смях
И никому ти тук не си необходим.
Каквото търсиш, тук не ще намериш.
Какво те свързва с тук? - Отивай си в Русия!

Но как да оставя тази Земя,
попила в живота ми
като капки дъждовна вода
по време на зноя?

Казват ми: не е тук твоята земя.
Какво те свързва с тук? -Отивай си в Русия!

Но как да оставя тази Земя,
където като корени са преживените години?

Казват ми: не е тук твоята земя.
Какво те свързва с тук? -Отивай си в Русия!

Но как да оставя тази Земя
със зноя на хамсина, с величието на Пустинята?

Казват ми: не е тук твоята земя.
Какво те свързва с тук? -Отивай си в Русия!

Но как да оставя тази Земя
с цъфтежа на маслините напролет
и дивните картини на морето?

Казват ми: не е тук твоята земя.
Какво те свързва с тук? - Отивай си в Русия!

Ще си замина, ала ще сънувам
неуморимия и шумен Тел Авив,
на суровия Ерусалим лицето.

Казват ми: да си забравил нещо?
Ти тук си чужд и всичко ти е чуждо.
Каквото търсиш, тук не ще намериш.
Какво те свързва с тук? - Отивай си в Русия!

Да си замина мога, но защо?
Канада е по-близо от Русия.
Уви, аз вече няма да се върна,
и няма да разгледам от хълмовете на Ерусалим,
далечния бряг на младостта ми
и Родината, така далечна вече.

Няма път от Старостта към Младостта
и нямам сили да съединя аз двата Свята.
Животът ми е целият между Русия и Земята Свята.
Ето Сергиев Посад и Руското Подворие…
А между тях Животът ми е като мост.

***

Камък, запратен в тихото езеро,
за миг раздвижва водата,
после на дъното пада,
а след него - кръгове само.

Миг и повърхността на езерото се
възвръща.

Камък на дъното, спокойна вода.
Всичко, както било е.
За какво беше камъкът хвърлен?

КОГАТО ГОВОРЯТ СНАРЯДИТЕ

Когато говорят снарядите,
стихове кой ли чува.
Където се разпореждат
генерали, музите млъкват.
На мястото на Авицена
пристига Салах ад Дин.
Горят библиотеки,
ракетите са свръхточни.
Кога ли наука и музи
са управлявали нашия свят!
Ръководят го генерали
и клин с клин избиват.

ЧОВЕК ИГРАЕ СЪС СЪДБАТА

Човек играе със Съдбата,
повишавайки залога всеки път.
Човек е увлечен от играта,
за всичко е наоколо забравил.

Човек играе със Съдбата,
а времето му не достига!
Човек играе със Съдбата.
Все се опитва да я надиграе.

Човек играе със Съдбата,
неясно е какво желае да спечели.

Човек играе със Съдбата
до последната въздишка,
все надявайки се да спечели.

Човек играе със Съдбата…

В КАКВО ПРЕД ВАС, ПОТОМЦИ, ПРОВИНИХМЕ СЕ?

В какво пред вас, потомци, провинихме се,
че имената ни очернихте
и сега се молите на бога на врага?
Навярно сме виновни затова,
че ви оставихме страна велика.

Простете ни, наследници сурови,
че искахме да стане по-добър животът.
И че ограмотявахме неуки,
а на бездомни давахме кръвта си.

Простете ни, че заменихме,
с хиляди ватове борините на село.
Че без живота си да жалим,
света спасихме от чумата кафява.
Простете ни, задето победихме,
в свирепата безмилостна война.
Простете ни, задето не деляхме,
света на руснаци и грузинци.
Че строяхме турсиби и магнитки,
че кораби във космоса изпращахме.
Простете ни, задето с милиони
открихме хиляди пътища в живота.