ВЪРБА

Николай Асеев

превод: Красимир Георгиев

ВЪРБА

Аз на седми етаж на балкона си имам зеленичка ива.
Вятър духне ли, нейната сянка в стената клони.
Как тревожна е, колко е волна и жизнелюбива
тази трепетна дан на природата в моите дни!

Вятър брули я, нейните клони накланя ревниво,
сякаш иска върбата да върне към земен покой;
с мен е моята ива, зелената гъвкава ива,
с мен е в студ вледеняващ и в хапещ безжалостен зной.

Под балкона ще мине критик и презрително-криво
ще рече: „Що за чудо! Върби зеленят всеки ден!”
Да, но не и на седмия! Ива е чудо красиво,
че с гората сбогува се и се засели при мен.

—————————–

ИВА

У меня на седьмом этаже, на балконе, - зеленая ива.
Если ветер, то тень от ветвей ее ходит стеной;
это очень тревожно и очень вольнолюбиво -
беспокойство природы, живущее рядом со мной!

Ветер гнет ее ветви и клонит их книзу ретиво,
словно хочет вернуть ее к жизни обычной, земной;
но - со мной моя ива, зеленая гибкая ива,
в леденящую стужу и в неутоляемый зной.

Критик мимо пройдет, ухмыльнувшись презрительно-криво:
- Эко диво! Все ивы везде зеленеют весной! -
Да, но не на седьмом же! И это действительно диво,
что, расставшись с лесами, она поселилась со мной!