СTИХОТВОРЕНИЯ
превод от сръбски: Красимир Георгиев, Мила Васов
ПОД ПРОЗОРЦИТЕ
В зори и през деня
в илюзията
пътниците се заглеждат.
От другата страна - през нощта,
сенките на обесените
летят под гарваните
над родната къща.
Светлите прозорци
с очите на мъртвите са зазидани,
а под тях цъфтят
мрачни люляци.
РОДНО ДЪРВО
Родното дърво е расло в тишина.
Изправено расте,
посветено на височината си.
Поне един път всеки век
изобилно цъфти.
Тънките клони са натежали от плодове.
Започва събирането на плодовете,
берачите вече разкопават
гробовете.
ЩЕ ГОВОРИТЕ, УЧЕНИЦИ
Как отведнъж пораснахте, момчета,
с историята - вашата бавачка.
Как станахте нетърпеливи,
въоръжихте се с инат
и бъдеще.
Ще говорите хубави думи, ученици,
жадни за мъдрост и за слава.
Тук е Атена,
учителката на страшния живот
и на презрението.
Ще научите много, момчета,
за света и за светлината.
Онези, които наливат пясък в ушите,
ви чакат усмихнати.
Пясъкът е единствената мярка.
КАМБАНА
Голямата бяла камбана
в тъмните месища на века
заклатена.
Зловещо отеква празнотата
над гробовете,
над гробовете.
Със зъби скърцат
безумци
по пътищата.
Нито звук.
Нито път.
МНОГО ЗЕМЯ
Много земя е паднала
върху очите,
които са видели
злини.
Тъжни майки,
блудни сестри,
бащи прахосници,
братя слуги.
Сляп съм,
но моето вътрешно око
в утрото на детството
се вглежда.
РАСТАТ КРИЛЕТЕ ТИ, ЩЕ ПОЛЕТИШ
Растат крилете ти -
черни ръкавици
зад сивата стена.
Кипи твойта снага,
електрическо напрежение,
дрънкат рибените люспи
от мрака.
Ще полетиш, ще полетиш
в неизбежното, в стръмното,
в пръстена на пламъка.
Твоята кристална мисъл -
блестяща карфица
в измореното сърце на света -
забодена е.
ТЪМНА РЪКА
Една тъмна ръка
раздвижва брегове,
храмове и мъгли.
Среднощно предчувствие
свързва пътищата
и изворите мъти.
Над челата ни
се утаяват сънища
на загиналите в революциите.
Сянко на бъдещето,
тази вечер от нашия век
за какво свидетелства?
