Сърба Игнятович

превод: Красимир Георгиев, Мила Васов

Бележката на края на тази книга с донякъде енигматично заглавие „Ръкопис, който съществува” обяснява самата природа на нейното създаване, както и избраното заглавие. Стихотворенията на Зоран Вучич са се утаявали през времето, проверявали са се, вероятно са се прочиствали и по някакъв странен начин „сами себе си” са оформили като книга. Но така е при поезията на всички големи, истински поети, а Зоран Вучич е без съмнение такъв - отбрана поетична натура - всъщност талант плюс невидима упорита и дисциплинирана работа, която много наподобява на безкрайните процеси, с които природата облицова бижутата на сталактитите в пещерите.
Тези гочиви и често болезнени, проницателни и изпреварващи мисълта на читателя стихове сега са изнесени на светло пред онази малка група читатели, за която поетът намеква в споменатата бележка. При това е известно, че стихотворенията на Вучич, кореспондирайки с вече разголените житейски неща, с утвърдения автентичен тукашен опит и с европейския интелектуален и лиричен опит, нямат сила да променят света. С това поетът е наясно и оттук идва неговото благородно отчуждение, приличащо на преглътнат стон и на въздишка от бездната.
В поезията на Зоран Вучич няма прекалено силни думи и прекалено подчертани изкази. Всичко е отмерено, дозирано, но по убийствено действен начин. Яснотата на неговия поетичен дискурс е обмислена, случайно избрана, но внимателно изградена.
Книгата „Ръкопис, който съществува” е знакова книга на изтъкнатия сръбски поет Зоран Вучич. В това може да се убеди всеки поне малко обективен читател, ако е ценител на поезията и ако е кадърен да разтълкува този текст. Книги като „Ръкопис, който съществува” на ненатрапчивия, но стабилен автор Зоран Вучич заемат своето заслужено място в съвременната сръбска литература.