превод: Диана Павлова

Сега за дома на улица Сторожевская, от осмия етаж на който се състоя „последният й полет”, се носят слухове и легенди… Като тази, че е построен на същото място, където почива прахът на Марина Мнишех… А мен своевременно ме впечатли повече от всичко разказът на един от близките познати на Явгения за това, че, падайки, тя покрила с ръце лицето си. Тоест, искала е и след смъртта да изглежда красиво…

Не е ходела на митинги, не е вдигала шумни скандали, не е късала комсомолската си книжка, не се е занимавала с дисидентски самиздат…

Майката на писателката, години след гибелта на дъщеря си, си спомняше, че нейното творчество е било като бодлива тел, която постоянно е бодяла завистниците.
Все по-често Янищиц се обличала в черно, все по-често я виждали в състояние, близко до депресията, все по-често молела за прошка приятелите си, самата тя прощавала и се сбогувала с близките. На 20 ноември 1988 година в Съюза на писателите отбелязали нейната четиридесет годишнина - имало подаръци, цветя, добри думи, но това не върнало щастието в живота на поетесата… Няколко дни след празника тя пристъпила „във вечността” от осмия етаж…

Алексей Вайткун

Малко преди смъртта си поетесата започна да ходи цялата в черно, да води странни разговори - сякаш се сбогува. Сбогува се с нас, с мен и мъжа ми. Пожела ни да се държим един за друг, защото не трябва да се вярва на чуждите, а наоколо враговете са много.

Людмила Рубльовская

Тя беше истински последовател на великата традиция на Купала в белоруската поезия и я предаде на потомците.

Кристина Лялко, главен редактор на списанията “Наша вера” и «Ave Maria»