Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

РУСИЯ: ИСТОРИЧЕСКИ АСОЦИАЦИИ

Даже бегъл поглед към историята на Русия предизвиква интересни асоциации.
Колко нашествия е имало срещу Рус - печенеги, половци, хазари, монголи, ливонски рицари, поляци, французи, немци…
Колко пъти са погребвали Русия. Само през миналия век са я погребвали и в седемнадесета, и в четиридесет и първа…. И сега има такива, които не се отказват да я погребат… Но Русия всеки път се възражда като птицата Феникс от пепелта още по- могъща.
А къде са всички врагове на Русия, убиващи я и погребващи я?
Къде са печенегите и хазарите?
Къде е необятната татаро-монголска империя? Къде е могъщата Полша, завладяла за кратко Кремъл ? След сто и петдесет - двеста години всички те се превръщат в покрайнини на Руската империя. Не е останало и следа от империите на Наполеон и Третия Райх .
Британия, дълго интригантствала срещу Русия, за да подкопае нейното могъщество, в края на краищата, рухна сама.
На смяна на британците дойдоха американците. Започнаха да празнуват победата си над “империята на злото”, както нарекоха те Съветска Русия, но упадъкът на собствената им икономика и афганистанският капан помрачи радостта им. Латинска Америка също се разбунтува срещу американците, ислямският свят не иска и да ги знае… Изглежда, че американската империя ще повтори съдбата на британската. Може би това е някаква закономерност - враговете на Русия да завършват зле?

2010

ОБИДЕНИ НА РУСИЯ

Нападките срещу Русия и нейната история ми напомнят на известната басня на И.С. Крилова “Лисица и Магаре”: “Който и да минаваше край падналия Лъв, му изливаше яда си. Кой със зъби, кой с рога…” “Но ти, разбира се, не посмя да се допреш до Лъва?” - Лиса Магарето прекъсна. “Дадох му да се разбере! - отговори й Магарето. - А от какво да ме е страх? И аз го ритнах: нека помни магарешките копита!”

Ненавистта към Русия, при това на всички нива, започвайки от битовото и завършвайки с външната политика, е станала едва ли не правило на добрия тон в мнозинството от страните на бившия СССР и Източна Европа (За Запада и въобще не си струва да се говори. Тук ненавистта към Русия изглежда отдавна е съставна част от местния манталитет).
За какво така ненавиждат Русия до съвсем неотдавна братските републики и братя по оръжие?

За грузинците е разбираемо. Те има за какво да ненавиждат Русия.
Някога именно руснаците спасиха грузинския народ от пълно унищожение, а после добавиха към Грузия Абхазия, Аджария, Южна Осетия, както и цяла поредица от територии, благодарение на което стана възможно да се види тази страна на световната карта.
Всички тези територии бяха платени изцяло с руска, съвсем не с грузинска кръв в дълги, кръвопролитни войни.
При съветската власт представителите на Грузия заемаха ключови постове в политическото ръководство на страната. (Впрочем и при царска Русия грузинците в това отношение не бяха ощетени). Така че грузинците имат всички основания да ненавиждат Русия.

Украинците имат не по-малки основания да ненавиждат Русия от грузинците.
Без Русия Украйна би могла само да мечтае за западните си области - Волиния, Галиция и Буковина. А за Крим би могла и въобще да не мечтае.
Както впрочем и за най-големия в Източна Европа промишлен комплекс, построен най-вече от руски специалисти и който започна да се създава още в царска Русия.
Не по-малка причина за ненавист към Русия от страна на някога братска Украйна може да бъде и обстоятелството, че по време на съветската власт, украинците, както и грузинците заемаха висши постове във всички държавни структури на СССР, а самата република имаше собствено представителство в ООН.
Така че украинците имат не по-малко причини да ненавиждат Русия от грузинците.
Както впрочем и поляците, които руснаците в съюз с другите народи на СССР спасиха от пълно унищожение по време на Втората световна война, заплащайки за освобождението на Полша половин милион живота на съветски войници.
След Втората световна война границите на Полша съществено се разшириха.
Но съвсем не сами по себе си, а благодарение на победата на СССР във Втората световна война.
На Запад съвсем не обичат да си спомнят, че именно с руска кръв беше платено спасението на американско-британската армия през юли 1944 г.
Тогава Сталин се отнесе с внимание към отчаяните молби за помощ от Чърчил и Рузвелт и даде заповед за началото на настъплението в Полша.
Това настъпление спаси шестстотин хилядна американско-британска армия от пълно унищожение.
Мнозина на Запад биха искали да забравят този факт.
Както и че по време на Първата световна война, само влизането на Русия във войната спаси Франция и нейните съюзници от пълен разгром.
Така че и западните страни имат не по-малко основания за ненавист към Русия, от , да речем, украинците или грузинците.
Старае се да не изостава от своите стари и нови съюзници в подстрекателствата срещу Русия и Израел.
Та нали именно СССР бе инициатор за създаването на еврейската държава в Палестина.
И именно СССР постигна приемането на резолюцията на ООН за създаването на държавата Израел.
И именно със съветско оръжие воюваха в първата арабско-израелска война евреите, освободени от съветската армия от лагерите на смъртта и обучени на военно дело от съветски инструктори (Тъкмо цивилните и военни патриоти на Израел би трябвало да окачват редом с портрета на Херцел и портрета на Сталин, който направи за Израел много повече).
Но повече от всички в подстрекателствата срещу Русия са усърдни точно онези, чиито предци съветската власт извади от “границата на уседналост”, направи хора и спаси от лагерите на смъртта по време на Втората световна.
Всички заедно - украински, грузински, полски, израелски и пригласящите им прибалтийски политици са образували цял хор от обидени на Русия.
И този хор под управлението на американския диригент неуморно пее една и съща стара песен за обидите, нанесени от Русия.
Ясно е защо: с песни им е по-лесно да мамят и крадат собствените си народи.

2009

НЕ ВЯРВАМ НА ОНЕЗИ, КОИТО ОБВИНЯВАТ СТАЛИН

Не вярвам на онези, които обвиняват Сталин.

Не вярвам, защото оплаквайки жертвите на сталинските репресии, тези обвинители са напълно равнодушни към другите жертви- към всички онези, които в резултат на унищожената държава на Сталин, загинаха, ставайки жертва на кървави междуособици; умряха преждевременно от недояждане или недостиг на лекарства; превърнаха се в бежанци, лишени от Родина; станаха бездомници или жертви на нищета, лишени от средства за съществуване.

Онези, които леят крокодилски сълзи за жертвите на сталинските репресии, в същото време кой знае защо са изцяло равнодушни към съдбата на милиони учители, инженери, учени, работници, лишили се в резултат на унищожаването на съветската държава от любимата работа, стабилност, бъдеще. Те не жалят за онези, които новата власт просто изхвърли от живота, лишавайки ги от настояще, а децата им - от бъдеще.

Ако обвинителите на Сталин си спомнят за бедните старци и безпризорните деца, то е само ако това е необходимо за нападки срещу управляващия режим (Властта е една, а желаещите много - не стига за всички. Затова се и ядат взаимно).

Плашат ни със Сталин и репресии. Но нима безпризорните деца, бедните старци, ровещи се в кофите за боклук, бездомниците, хилядите умиращи от студ през зимата и от жега през лятото, милионите, умиращи от преждевременна смърт и, като резултат, съкращаването на броя на населението на страната с милион на година - нима това не е по-страшно от репресиите, с които ни плашат?!

Обръщайки се към миналото, виждам могъщата държава, великата победа на бащите и дедите, полетите в космоса, строежите на века и гордия народ в страна, където братът беше брат, а приятелят - приятел.

Не вярвам на онези, които обвиняват Сталин и ругаят съветската държава, защото много добре помня всичко.

2009

СТАЛИН КАКТО И ПРЕДИ Е СТРАШЕН ЗА ВРАГОВЕТЕ СИ

Сталин дори и мъртъв, както и преди е страшен за враговете си, на които той не дава покой и близо шестдесет години след смъртта си. Вече трето поколение адепти на буржоазията изтръпва само при споменаването на името му.

В епохата на широкомащабната операция по унищожаването на СССР под кодовото наименование “Перестройка”, основните усилия на антисъветската, либерална пропаганда бяха насочени срещу Сталин. Ангажираните пропагандисти-антикомунисти избягваха да критикуват достиженията на социализма. За сметка на това те съсредоточиха основните си усилия върху дискредитацията на Сталин.

Главното обвинение срещу Сталин, както и преди, са репресиите. В пропагандата си либералите трайно свързаха името на Сталин с репресиите, за които те постоянно говорят с повод или без повод. Но едва ли тези репресии са главната причина за ненавистта на днешните либерали към Сталин. Едва ли онези, които разрушиха и ограбиха СССР, ще започнат искрено да съпреживяват заради жертвите на сталинските репресии.

Както показаха събитията от последните десетилетия, тези господа останаха напълно равнодушни към страданията на десетки милиони съветски хора, лишени в началото на “демократизацията” и “либерализацията” от абсолютно всичко - велика страна, качествено образование, достойна работа, уважение в обществото. Милиони бивши съветски хора - онези, които защитаваха и строиха страната, умряха в нищета - без дом, от недохранване и отсъствие на медикаменти. Либералите всичко това дори не ги смути. Какво е животът на някакви си десетки милиони, в сравнение със светлите идеали на либерализма и неизчерпаемите богатства на Русия, на които могат да сложат ръка?

Въобще либералите притежават удивително хладнокръвие при вида на чуждите страдания и кръв. Геноцидът на коренното население на Северна Америка никак не се е отразил на настроенията в съвременното американско общество - то не страда от комплекс за вина. Десетки милиони индуси умряха от гладна смърт или измъчвани от британските колонизатори в името на процъфтяването на Британската империя - е, и какво от това, великата империя иска велики жертви. Варварската бомбардировка на Дрезден от американско-британската авиация през 1945, когато в огъня загинаха стотици хиляди мирни жители и за няколко часа бе унищожен един от световните центрове на културата, не смущава западните либерали. Както и абсолютно не ги смущават атомната бомбардировка на Япония, касапницата на Корейския полуостров, във Виетнам, Югославия, Ирак, Афганистан….

Всичко това е нормално, понеже тези касапници е организирал не Сталин, а американската демокрация. Затова и мисля, че едва ли може да се вярва в искреността на задокеанските и наши либерали, които скърбят по повод на сталинските репресии. Най-вероятно тях изобщо не ги е еня за жертвите на сталинските репресии, а ги плаши съвсем друго: да не би народът да стигне до историческата истина, че освен репресираните, е имало и стотици милиони - прости труженици, на които съветската власт под ръководството на Сталин откри достъпа до образование и кариера, за каквито трудещите се дотогава не са могли и да мечтаят. Че освен репресии, е съществувала и епоха, при която Русия достигна невиждано нито дотогава, нито след това могъщество, и стана втората икономическа и военна държава в света (При това изключително за сметка на собствени ресурси, след три разрушителни войни!). Епоха, когато трудещия се човек бе издигнат на такава почит в обществото, на каквато не се е намирал за цялата предшестваща история на човечеството!

Именно тези хора защитаваха страната по време на война, не жалейки живота си не поради страх от репресии, а защото защитаваха своята страна, своята власт!

Знаейки историческата истина, хората могат да сравняват много неща. И днешното поколение бивши съветски хора вече има такава възможност. Мисля, че това сравнение съвсем няма да бъде в полза на “Новия Ред”, налаган на териториите на бившия СССР в резултат на така наречената “Перестройка”. Именно тази перспектива повече от всичко плаши либералните пропагандисти, всички усилия на които днес, както и преди двадесет години, са насочени към дискредитирането на Сталин.

Сталинските репресии били любимата тема на гьобелсовата пропаганда по време на войната. Тогава тази пропаганда малко повлия на хода на войната - съветският народ направи избор в полза на съветската власт и победи. Гьобелсовата пропаганда се оказа неефективна, защото съветските хора, особено онези, които се намираха на временно окупираните територии имаше с какво да сравняват - нацисткият терор не издържаше никакво сравнение с разказите за ужасите на сталинските репресии.

След войната щафетата на гьобелсовата пропаганда поеха западните радиостанции. Най-усърдни бяха репресираните - бившите власовци, бандеровци и подобните им. Адаптираната за Запада гьобелсова пропаганда имаше успех в средата на осемдесетте, защото новото поколение съветски хора тогава вече нямаше с какво да сравнява. Но днес бившите съветски хора отново имат с какво да сравняват и рано или късно те, наричани днес презрително от властимащите “совки”, ще направят своя избор. И мисля, че той няма да бъде в полза на либералите.

Затова разбирам страха от сталинските репресии в онези, които се напечелиха и направиха кариера върху развалините на СССР. Те има от какво да се страхуват. И ако те станат жертви на репресии, едва ли наричаните от тези господа презрително “совки”, ще съжаляват за тях и ще си задават въпроса “защо?”

Още нещо. Гледайки броя на предателите и мерзавците, унищожили по време на “Перестройката” СССР, си мисля, че може би с нещо тези репресии са били оправдани от необходимостта?

2010

ЗАЩО ДА НЕ СЕ И ПОКРИТИКУВА СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ?

Има една много интересна закономерност в обсъжданията, посветени на съветската история, и в частност, на дейността на болшевиките и историческата роля на Сталин:

Най-злобните критици на съветската власт са точно тези, които са й задължени абсолютно във всичко.

И колкото повече блага са получили от съветската система един или друг (друга) “изобличител (ка)” толкова по-злобно ругаят той (тя) болшевиките, Сталин и социализма.

Мога да разбера ненавистта към съветската власт на дворяните-емигранти, лишени от своите имения и висок социален статус.
Но от какво се възмущават потомците на селската беднота или жителите на “границата на уседналост”, (заедно съставляващи до революцията мнозинството от населението на царска Русия) на които съветската власт откри пътя към образование и кариера, за каквито те не можеха и да мечтаят до Октомврийската революция?

Какви биха били техните родители и самите те без Октомврийската революция?

Главната тема на “изобличителите” са сталинските репресии и тежката участ на колхозниците и работниците при съветската власт…

Но за тежката съдба на колхозниците и работниците говорят най-вече кой знае защо не самите колхозници и работници, а точно онези, които никога и никакво отношение не са имали към колхози и фабрики.

По същия начин за репресии говорят повече от всички не самите репресирани, а именно онези, на които репресиите изобщо не са попречили да направят главозамайваща кариера в съветските държавни и партийни структури.

С какво например съветската власт се е провинила пред идеолозите и проводниците на “Перестройката” Горбачов, Елцин, Яковлев, Волкогонов и техните днешни продължители като Сванидзе, или изобличители от типа на Никита Михалков?

Въпреки това, да се причисляват към репресираните или дисидентите, както и преди е много модно тъкмо сред онези, чийто живот едва ли е приличал на описваните от Солженицин ужаси на ГУЛАГ.

Каква реакция например може да предизвиква твърдението на Сванидзе за връзки на неговите родители с дисидентското движение (Бащата на Николай Карлович беше голям партиен чиновник).

С какво все пак така е разгневила съветската власт нейните непримирими изобличители?

С какво ги е накърнила?

Най-вероятно, с нищо.

Просто когато всички мислими и немислими блага вече са получени и народните богатства са поделени между “изобличителите”, защо и да не я покритикуват?

2010

КАПИТАЛЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СПАСЯВА ОТ БЕДНИТЕ

Интересна особеност на нашата действителност: когато човек няма с какво да си плати ипотеката, когато той е лишен от работа и няма с какво да живее, властимащите му казват: всеки човек сам е ковач на своето щастие. След като си се оказал без работа, а следователно, и без средства за съществуване, значи сам си си виновен… Образованието ти е недостатъчно, или напротив, прекалено много. Или нямаш онази професия, която в дадения момент се търси на пазара, или характерът ти е не такъв, какъвто трябва, или просто си мързеливец, или просто не ставаш. Причините са хиляди, но изводът е един - сам си си виновен! Търси причината в самия себе си. Системата е идеална, а ти си неудачник, и с това е казано всичко.

Но когато на границата на банкрут се окаже някоя голяма банка, тя трябва да се спасява от цялото общество с цената на самопожертвования.

Впрочем, не от цялото общество, а само от малоимотните или от съвсем бедните. Веднага след като се случи поредната криза, принадлежащите на силните на света медии веднага буквално изсипват върху читателите планини от всевъзможни сметки и сметчици, в които е отчетена всяка стотинка, която държавата е принудена да харчи за бедните. Изводът, който се прави от всички тези публикации, е винаги един и същ: малоимотните - ето коренът на всичките ни беди - всички тези пенсионери, самотни майки, инвалиди! Лапат, живеят охолно, а в същото време нещастните банкери едва свързват двата края! Да се съкращават, да се съкращават и още веднъж да се съкращават помощите за бедните! Иначе банкерите няма да оцелеят и икономиката ще рухне!

Единствените, които трябва да се пожалят, са депутатите и правителството. Та нали разходите им съвсем не са такива, каквито са на бедните. Вижте например какви са разходите на министър-председателя на Израел. Само едно двойно легло, монтирано на самолета на министър-председателя, заминаващ за Канада на официална визита, струва два милиона шекела (около половин милион долара). А откъде да вземе той тези пари? Разбира се, от бедните, които живеят охолно, докато в същото време премиерът и съпругата му няма къде глава да подслонят.

И, накрая, съжалете банките, влезте им в положението и разберете, че банката се е разорила съвсем не поради авантюризма, алчността или недалновидността на нейните собственици и мениджъри, а просто защото на тази банка не й провървяло.

Влезте й в положението! Не дай Боже банка да се разори! И тогава банкерите няма да получат своите дивиденти, или нещо по-лошо: ще тръгнат по света с протегната ръка за милостиня, а ние с вас, о, ужас! - няма на кого да изплатим дълговете си по ипотеките и комисионните за това, че държим в банката своите пари! Нали банкерът не е някакъв си заводски работник, той е човек предприемчив - на него трябва да се помага.

Къде ли не се дене предприемчивостта на банкерите и борсовите спекуланти по време на криза.

Впрочем, за борсите. Ако борсата се срине, то това е криза, и виновни за нея са не борсовите спекуланти, създаващи милиарди от надут капитал, а отново трудещите се и бедните. Вината им е, че живеят не според средствата си и им е време пак да затегнат колана.

Ако в икономиката на държавата е настъпила криза, виновни пак са все същите обикновени труженици и бедни, които са прекалено много, а банките и собствеността - малко, и не стига за всички. Простите труженици и нямащите са виновни, че разходите, правени за тях - социално осигуряване, образование и медицина, са твърде големи и само съкращаването на тези разходи може спаси икономиката от пълен крах.

На нуждаещите се капиталисти винаги трябва да се помага - тогава поне на някого ще му бъде добре. Да съжалим капиталистите. Това не са ти някакви старци-пенсионери или самотни майки. А и колко струва да се освободят богатите от данъци или да им се подхвърлят държавни пари, за да не се разорят и да живеят по-леко?! А и трябва да се каже, че капиталистите са малко, докато нуждаещите вижте колко са. Нека да плащат онези, които са повече. А след като капиталистите са по-малко от нуждаещите се, и данъците им трябва да са по-ниски.
По принцип трябва да се спасява капиталът.

2010

ОТ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СРАМУВАМЕ?

От всички народи по света, ние вероятно сме единствените, които трябва да се срамуват от своето наследство.
Да се гордеят с историята си, с миналото си, могат всички, освен гражданите на бившия СССР.
Американците например, могат да се гордеят със себе си и с историята си, независимо от геноцида, извършен от предците на днешните американски либерали и демократи над коренното население на страната; независимо от столетията робство и дискриминация на онези, които днес в Америка политкоректно наричат афроамериканци; независимо от унищожените от американско-британската авиация в годините на Втората световна война немски градове, които за броени минути изгоряха в огненото торнадо на масираните бомбардировки на съюзниците; независимо от атомната бомбардировка на Япония, кървавите войни в Корея, Виетнам, Югославия и Ирак.

Не са се трогнали по повод на историята си и британците. Нали Кромуел не е Сталин, а изтребването на десетки милиони индуси и африканци в бившите британски колонии е нищо в сравнение с тържеството на демокрацията и икономическия прогрес.
Французите изобщо не преживяват и не възнамеряват да се отказват от историята си заради Робеспиер, пролял реки от кръв, и се гордеят с Наполеон, който въвлече целия европейски континент в кървава касапница.
От какво трябва да се срамуваме ние - потомци на онези, които векове са спасявали други народи от геноцид (достатъчно е да си спомним историята на Грузия и Армения) и освободиха света от кафявата чума?
Може би от това, че строяхме заводи и пътища по целия свят, че освобождавахме от колониално робство народите на планетата, учехме ги, защитавахме ги?
А може би от своята наука, своя космос, от това, че след две разрушителни войни успяхме да станем втората икономическа и военна държава в света?
Трябва да се срамуваме от историята си, че Иван Грозни е бил недостатъчно либерален, Петър Велики - недостатъчно демократичен, а Сталин - недостатъчно толерантен.
И защото това е толкова удобно на онези, които са си харесали нашите ресурси.
Народ, отхвърлящ собствената си история, е лесен за поробване. Това добре е разбирал още доктор Гьобелс.

2010