Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

OЦЕЛЯЛА СНИМКА

Срещу войната и произвола на НАТО в Югославия, Ирак и Афганистан

Вие, които дойдохте,
да установявате демокрация в Ирак
и да се борите с терора в Газа.

Вгледайте се в техните лица.
Просто се вгледайте.
Оцелялата снимка е всичко,
което им остана от живота.
Няма повече дом
и живот вече няма.
Вместо дом - руини,
вместо живот - гробове.

Вгледайте се в лицата им.
Просто се вгледайте -
в техните погледи, усмивки.

В лицата на тези, които
никога няма да се върнат у дома.
Нито в Бейрут, нито в Газа,
нито в Багдад, нито в Басра.

Вгледайте се в техните лица.
Просто се вгледайте.

ПТИЦАТА НА СМЪРТТА

Птицата на смъртта - неканена гостенка
внезапно долетя при мен.
И чука по прозореца,
но аз не бързам да й отворя.

“Почакай, казвам й, още малко,
трябва толкова много да свърша -
да допиша и доживея,
да позвъня, да обясня…”

“Почакай още мъничко,
я моля,
но тя като градушка
все чука по прозореца -
равнодушна, упорита, надменна,
глуха -
птицата на смъртта -
неканената моя гостенка.

НАКБА*

Тя идва от миналото като спазъм в гърлото.
Чука в слепоочията със кръвта.
Живее със сенките в разрушения дом.
Лишава тревожните мисли от сън.
От лагерите на бежанците
ни гледа с жив укор.
Денем и нощем боли -
незараснала рана.

* Определението “Накба” за пръв път е използвано от ливанския историк Константин Зрейк в книгата му “Какво е Накба?”, издадена през 1948 г.
В превод от арабски, Накба означава “Трагедия, катастрофа, бедствие”.
Палестинците наричат Накба трагедията на изгнанието от своята Родина от 1948 г. насам. б. а.

КАКВО Е ГАЗА?

Газа - ивица чудесна земя край морето,
вечно течащо със сълзи и кръв.

Газа - земя на дълбоки рани
от разкъсващите я ракети и снаряди.

Газа - затвор зад бетонна ограда,
построена от внуците на онези,
които загиваха в концлагерите
на повалената от Райха Европа.

Газа, жива мъничка точка на световната карта,
редом с единствената демокрация в Близкия Изток
и с братски Египет.

Газа - гладна, с изтичаща кръв,
но отчаяно сражаваща се за Свободата.

***

Утихна, преболя, забрави се…
Само белег в душата остана
като удар от брадва.

КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЛЕД МЕН

Какво ще остане след мен?
Чаша с недопит чай,
пепелник, пълен с угарки.
Книги на лавицата, купчина хартии върху масата.
Незавършени мисли, писани за чекмеджето.
Албум със снимки, неизпратено писмо.
Сметки, започната бутилка.
Стенен часовник,
никога неизоставащ
и неизпреварващ времето.

Никога не съм обичал този часовник.
Защото винаги или закъснявах,
задържайки се в миналото,
или изпреварвах своя век.
Сега този часовник ми е безразличен.
Времето и Аз -
няма за какво да спорим повече.

КРАЙ ПЪТЯ

Край пътя Трева зеленее.
Блестейки на слънцето с огърлица от роса,
възкликва Тревата: “Животът прекрасен е!”

Край пътя безмълвно гробище.
Царство на покой за мъртвите
и скръб за живите.
“Всичко минава”- казват гробовете безстрастно.

Човек по пътя в автомобила си
се носи към неотложни, важни дела,
бързайки.