СТИХОВЕ
превод: Иван Есенски
* * *
На Б. Пастернак
Раз-стояние: версти, мили…
Нас сега са ни раз-садили,
да сме кротки, да сме сами
в разни краища и земи.
Раз-стояние: версти, време…
Разлепени сме, разпоени
и разпънати с тъмен гняв,
и не знаят, че то е сплав
от вдъхновение и от вени…
Не разсърдени - разслоени
и разхвърляни.
Лък и стрели.
Разселиха ни като орли -
заговорници: версти, вихри…
Разпиляха ни и ни скриха
из вселенските широти
като някакви сироти.
Кой ли вече - да, кой ли март?!
Няма свършване този ад!
* * *
Поклони се на руската ръж,
на жените, с нивята сраснали…
Зад стъклата ми бие дъжд,
а в сърцето - беди и щастия…
Ти, с дъжда и с бедите слят -
както Омир с хекзаметъра,
подай ми ръка - на онзи свят!
Тук и двете ми са заети.
* * *
Харесвам, че сте болен не от мен,
харесвам, че от Вас не боледувам,
че тежката планета никой ден
под нашите нозе не ще отплува.
Харесва ми, че мога - и го знам -
да бъда смешна и да не пустосвам,
че цялата ще запламтя от срам,
щом лекичко с ръкави се докоснем.
Харесва ми, че и пред мен дори
спокойно друга милвате - без шумни
закани адът да ме изгори,
задето ни веднъж не ви целунах.
Че нежното ми име, нежен мой,
ни денем, ни нощя мълвите всуе,
че никога пред никой аналой
за нас не ще запеят „Алилуя!”.
Поклон и със сърцето, и с ръка,
защото съм Ви благодарна още,
че без да подозирате, така
сте влюбен в мен; за тихите ми нощи -
без лунен лъч над нашите глави;
за слънцето, което не сънувам…
Че не от мен сте болен днес, уви,
че аз, уви, от Вас не боледувам!
