ВАНКА
превод: Радка Димитрова
Той ми е голям приятел. Наближава седем години, върна се доста скоро от село. Дребно, набито юначе с голяма глава, с белег на бузата; преди около две години се приближил до едно жребче и го шибнал отзад по крака с една пръчица, а жребчето го ритнало в лицето.
Вървим по улицата.
- Това слънце и на село ли грее?
- Да.
- Ами как може сам? да стигне за всички?
Смешно, нали? А когато в древността човекът си задал за пръв път такъв въпрос - родила се астрономията.
- А къде живее слънчицето? Под земята ли се скрива? Ами то живо ли е?
Много обича малките деца.
- Като стана голям, и аз ще си имам деца. (Въздишка.) Само че не знам - как да ги народя?
Пита майка си:
- А когато ти мене си ме народила, яйцето май ей такова е било - колкото куче, нали?
Пита ме мен:
- Кое обичаш повече - желето или мене?
- Тебе.
Слисва се.
- Ами!… Защо?
- Желето ще го изям и няма да го има вече. А ти, като пораснеш - може да станеш добър човек: може да спасиш някое дете от кучетата или да измъкнеш някого от водата.
Вдигнал високо вежди, мисли върху това. Питам го:
- Ами ти кое обичаш повече - мене или желето?
- Тебе. Желето като го изям, нищо няма да остане, а ти… е… е… ти - я виж какъв си!
Все ме мъчи с въпроси:
- Какво обичаш повече - ябълка или да идеш на разходка?
Аз - в отговор:
- Ти какво обичаш повече - ябълка или дървеница?
- Ябълка. А ти?
Ядосано:
- Дървеница.
- Дървеница ли? (Замисля се малко.) Изяж си я тогава!
- Как не те е срам, Ванка? Какви глупави въпроси задаваш!
Тъкмо обядвахме. А той - изведнъж:
- Даа!… Аз не знам умни разговори, а ми се иска да си поговоря с вас!
- Утре маминка ще се върне от село.
- Радваш ли се?
- Да. Ще ми донесе ябълки.
- Ами ако не ти донесе, ще се радваш ли?
- Е… Тогава нещо друго ще ми донесе.
- Ами ако съвсем нищо не ти донесе? Няма ли на нея да й се радваш?
Неуверено:
- Д-да… (След като мисли малко.) Не, все пак ще ми донесе нещо.
Майка му все го водеше на гроба на покойния му баща. Ванка заяви, че не иска вече да ходи.
- Защо?
- Какво ще ходя? Нито ми купува кънки, нито ми носи бонбони.
Майка му и лелите:
- Какво умно момченце!
- Искам да стана шофьор. Ама как ще се прехранвам: няма да ми плащат.
- Защо да не ти плащат?
Ванка се учудва:
- Че за какво ще ми плащат?
- Ванка, искаш ли да умреш?
- Не! Искам все да си живея!
1940
