Людмила Зенина

превод: Филип Филипов

ВИЕ НЕ РАЗБИРАТЕ РУСИЯ!

Ах, Русия моя ти - плачуща върба!
Ти защо оплакваш пак своята съдба?
Твоят неразбран народ пие, пада, става.
Чуждестранни мъдреци вечно удивлява.
Как Русия все така още има сили?
И кога, кога смъртта би я покосила?
Щом мужикът е пиян, скача и подскача.
И за него глад и студ нищо и не значат.
Жив е руският ни дух, жив е, ще пребъде.
Затова Русия пак е мъдра и могъща!
Спъва се, политва чак, но отново става.
И за работа, все пак, здраво се залавя.
И напразно, мъдреци, в размисъл сте вие!
Чужда ви е тя, уви - не разбирате Русия!