Василий Сумбатов

превод: Диана Павлова

* * *

Подхвърли семенце невинно
в трамвая вятърът игрив,
аз забелязах го щастлив
и го спасих да не загине.

В саксия място му направих,
където лилия растеше,
и много скоро го забравих -
та до цветчета ли ми беше?

Но тъжен бях да го намеря
как лилията задушило е
зрънце на плевел, сиво, жилаво -
плебей, на корена си верен.

Чия е злата воля, дето
прикрива зло зад добротата
и често жертваме приятели,
спасявайки си враговете?

——————————

* * *

Пушинку с семенем в окно
Трамвая бросил резвый ветер,
И я один ее заметил
И спас от гибели зерно.

В горшок, где лилия всходила,
Я посадил его потом
И скоро позабыл о нем, -
Не до цветов мне как-то было.

Но после я грустил, узнав,
Что лилий заглушил отростки -
Зерном рожденный - серый, жесткий
Крепыш-плебей из сорных трав.

Есть в мире чья-то воля злая, -
Зло под добром укрыто в ней, -
И часто губим мы друзей,
Врагов от гибели спасая.