Княз Василий Александрович Сумбатов, руски поет и художник, е роден на 12.12.1893 г. в Петербург. Според признанието му, е потомък на древен грузински род. Пише стихове от 12-годишен. Започва образованието си в Пажеския корпус. След смъртта на баща си напуска корпуса, пристига в Москва при леля си и продължава учението си в Дворянския пансион. Доброволец в Първата световна война. Ранен и изпратен в болница в Царско Село. После е командирован в Пажеския корпус за завършване на офицерски курс. Завършвайки курса, Сумбатов се връща на фронта в Елизаветградския полк. Отново е тежко ранен и дълго се лекува в клиника в Киев. В Москва се връща в самия разгар на революцията, но не намира никого от своите. Скоро след това се жени за дъщерята на директора на 4-та мъжка гимназия, Елена. През 1919 г. Сумбатови емигрират в Рим, където живеят 40 години, после се преместват в Болцано и накрая в Ливорно. В Рим Сумбатов работи като художник-миниатюрист във Ватикана. Когато във Ватикана научават, че той не изповядва католицизма, поискали бързо да смени вероизповеданието си. Въпреки че работата била добре платена, а и семейството много се нуждаело от нея, поетът категорично отказва да смени вероизповеданието си и запазва верността си към Православието до последния си час. Бил е и консултант по военни униформи, когато се снимали филми за руския живот, и рисувал костюми за театъра и киното. Последните 13 години от живота си прекарва сляп. Автор на три поетични книги: “Стихотворения” (Мюнхен, 1922); “Стихотворения” (Милано, 1957) и “Прозрачна тъмнина. Стихове от различни години” (Ливорно, 1969) – последния от сборниците си диктува на жена си вече сляп. Стиховете му са с патриотични и християнски мотиви. Първата му книга «Стихотворения» (Мюнхен, 1922) включва лирични стихотворения, написани в младостта му и през Първата световна война. След Блок Сумбатов се опитва да предаде нравствено-психологическото състояние на епохата, в полезрението му са воюващите войници и офицери, дейността на революционерите, грубото самодоволство на новите властници, споровете на религиозни теми, които съпътстват разправата със свещеника, дошъл да се помоли за душите на офицерите, убити от войниците. В създадените през 20-те г. стихотворения «Майка», «Призрак», «Сините хусари» поетът изразява чувството си на вина, болка, състрадание към Русия. Ю. Трубецкой пише за втората му книга: «Четейки я, неволно си спомняш за такива поети като Фет и Случевски, а понякога за поетите от “пушкиновото време”». Във втория му сборник има немалко стихотворения, посветени на християнски празници и събития. Поетът от бялата емиграция Дмитрий Кленовски определя Сумбатов като душевно чист човек. Неслучайно самият той пише за родината си: “Ти си с мен навсякъде и винаги…”. Превежда италиански, немски и английски поети. Умира на 06.07.1977 г. в Ливорно. През 2006 г. в Русия са публикувани събраните му стихове под надслов “Прозрачна тъмнина”.

Публикации:

Поезия:

ПОДХВЪРЛИ СЕМЕНЦЕ НЕВИННО…/ превод: Диана Павлова/ брой 20 май 2010