Сава Ямшчиков

превод: Георги Ангелов

До Посланика на Република Франция в Русия г-н Жан Каде

Уважаеми господин Посланик, да се обърна към Вас ме накара неотдавнашното връчване на г-н Виктор Ерофеев орден на Франция за особени заслуги в развитието на културата. Радостно е, че приятелска страна отбелязва успехите на изтъкнати наши музиканти, художници, режисьори и артисти с почетни награди, продължавайки вековните традиции за взаимодействие между руската и френската култура. Безусловно, правото на избор на достойните е прерогатив на Вашата страна. Никога не бих налагал своята гледна точка, ако не ставаше дума за явно поругаване на руската литература, чиито талантливи представители обогатиха човечеството с нетленни образци на своето творчество, отличаващи се с професионализъм и висока нравственост. Днешният орденоносец не притежава нито едно от тези качества, но пък проповядва всепозволеност, с откровен цинизъм си позволява да обругава най-тънки материи, докосването до които е недостойно за неумелото му перо.
Уверявам Ви, господин Посланик, че под тези редове могат да стоят подписите на много мои съотечественици - от истински майстори на нашето изкуство и литература до обикновени читатели.
Отнасям се безразлично към всякакви ордени и медали, разбирам, че най-висшата награда за човека е даденият му от Бога живот и неопетненото в продължение на целия живот собствено име. Разбирам, че всяко награждаване е част от политическа и културна дейност, не оспорвам, да кажем, увенчаването с френски лаври на г-н Bенедиктов, главен редактор на “Ехо от Москва”. Но когато става дума за оценка на литературните опуси на гражданин на страната, дала на света Пушкин, Гогол, Достоевски, Толстой, Чехов, Пастернак, Шолохов и Распутин, самото приравняване към тяхното творчество на господа, подобни на новоизпечения кавалер, ме карат да си спомня толстоевото “Не мога да мълча!”

С почит,
Сава ЯМШЧИКОВ, изкуствовед-реставратор

в. Литературная газета, 2 октомври 2006 г.