КЪСНО
превод: Радка Димитрова
Петербург. Покрайнините. Ниска товарна шейна, върху нея натрупани във високи редици дървени сандъци с гвоздеи. Товарът се е килнал настрани. Коларят - момък с полушубка - крачи до шейната и уплашено подпира с рамо килнатия товар. Пред входа на брашнарски магазин продавачът любопитно гледа. Файтонджиите пред кръчмата също любопитно гледат и си говорят:
- Ще падне!
- Ами да, ще падне!
- Само да не смаже момчето.
- Като нищо! Що товар са погребали товарите. Той пък, глупакът, върви по края на улицата и колата още повече се килва настрани…
Товарът се люшна и сандъците тежко се изсипаха върху коларя.
Продавачът от брашнарницата се втурна на помощ. Файтонджиите подвиха полите на сините си кафтани и също хукнаха да помагат. От всички страни се събра народ. За миг разчистиха сандъците. Момъкът лежеше с восъчно лице, със затворени очи, от ъгълчето на устните му се стичаше надолу кървава струйка.
1940
