ПРЕДУТРИН
превод: Диана Павлова
ПРЕДУТРИН
Нощта дълбока тръгна си, денят е надалече,
блуждаят още сънища и звук не се дочува.
На изток се роят звезди в мъглата млечна,
звезда зове зората в небето да изплува.
От нечии очи роса със дъх на мед
шурти в тревите тъмни, за блян на пеперудите,
за този час на изгрева цветята тихо шепнат,
целуват се в ръжта с метличината будна.
По склонове и хълмове лежат селца гърбати,
попили тишината, във времето потънали,
като юнак огромен възправя се гората -
със вежди - сивкав мъх, с коса от облак тъмен.
Отвориха се вече вратите под земята,
пропя от дълбините петел един самотен,
и като лебед вдигна се от блатото мъглата,
със белоснежен пух поръси заревото.
Земята - синкав дим, снижи се кротко в изгрева,
нощта загреба някъде с невидимо крило,
и ласкавият ручей отмерено и жизнено
запя молитва свята в сребърен псалом.
Животът сякаш няма го, а пак трепти навсякъде
замря кръгът на времето, то сбъдна своя сън,
зора се ражда, близко е и чудото очаквано:
ще падне лист-звезда и лист ще стане Слънцето.
1920
——————————
КРАСНЫЙ ЧАС
Ушла седая ночь, а день еще в далеком,
Еще блуждают сны, и не родился звон.
Роятся лики звезд в молочной мгле востока,
Звезда зовет зарю взойти на небосклон.
С небесных чьих-то глаз роса пахучей меда
Струится в синь травы, чтоб грезил мотылек,
Цветы ведут молву про красный час восхода,
Целуется во ржи с колосьем василек.
По скатам и холмам горбатые деревни,
Впивая тишину, уходят в глубь веков,
Разросся темный лес, стоит, как витязь древний,
В бровях седые мхи и клочья облаков.
Раскрылись под землей заклятые ворота,
Пропел из глубины предсолнечный петух,
И лебедем туман поднялся из болота,
Чтоб в красное гнездо снести свой белый пух.
Земля, как синий дым, в зарю склонилась кротко,
Взмахнула где-то ночь невидимым крылом,
И ласковый ручей, перебирая четки,
Поет, молясь судьбе, серебряный псалом.
И будто жизни нет, но трепет жизни всюду,
Распался круг времен, и сны времен сбылись,
Рождается рассвет, и близко-близко чудо,
Как лист падет звезда, и солнцем станет лист.
1920
