Алексей Ганин
Алексей Алексеевич Ганин, руски поет и прозаик, е роден на 28.07[9.08].1893 г. в село Коншино, Вологодска губерния. Още от детските си години се увлича от стиховете на Некрасов, Колцов, Никитин, рано започва да пише стихове. Завършва двукласното земско училище в село Уст Кубенское, гимназия във Вологда и Вологодското фелдшерско-акушерско училище (1911-1914). Първите си стихове публикува във вологодския вестник «Ехо» (1913). През 1914 г. влиза в армията и е изпратен в Николаевската военна болница в Петербург. През 1916 г. се запознава със Сергей Есенин, служещ в болницата на Царско село, както и с Николай Клюев и Пимен Карпов. Демобилизиран през 1916 г. по здравословни причини. През лятото на 1917 г. заедно със Сергей Есенин и Зинаида Райх извършва пътуване по родните места във Вологда и в Соловки. По време на пътуването Есенин се венчава за Райх в църквата край Вологда “Св. мчк. Кирик и Юлита”, Ганин е свидетел от страна на Райх. През 1917 г. заедно с Николай Клюев, Сергей Есенин и Пьотр Орешин публикува в алманаха «Скити». През 1918 г. се запознава с Александър Блок, пише поемата “В памет на дядо”. През 1918 г. се включва в Червената армия като доброволец и служи като фелдшер в болниците на Северния фронт. След уволняването си постъпва в института за народно образование във Вологда, печата активно, най-вече във вологодското списание “Кооперация на Севера”, в петроградското списание “Записки на Подвижния Общодостъпен театър”. През 1920 г. публикува в имажинисткия сборник «Конница на бурите», а през 1920-21 г. във Вологда излиза като миниатюрно издание поемата му «Звездният кораб» и 10 малотиражни, литографски, изработени ръчно сборника (издателството е измислено, а за местоиздаване поетът посочва родното си село).
През 1923 г. пристига в Москва, където участва в поетични вечери заедно с Клюев и Есенин, посещава литературните кафенета, живее у познати поети, води несретен и беден живот. През 1924 г. в Москва излиза първата му книга «Былинное поле». По своята насоченост творчеството му е близко до това на новоселските поети (Есенин, Клюев, Орешин, Кличков, Ширяевец), но се различава от тях по ориентацията си към символизма. Самият Ганин не се считал за принадлежащ към нито едно литературно направление и молел да го наричат просто “романтик от ХХ век”. Създава редица произведения, насочени (в иносказателна форма) срещу силите, заплашващи Русия, и най-напред селячеството («России», 1918; поемите «Сарай», 1917, «Былинное поле», 1917-23), романа-притча «Завтра» (1923). Ганин има трагична съдба. Той е вторият след Гумильов поет, станал жертва на болшевишкия терор и първият, с когото започва черният списък на всички останали, унищожени след него, новоселски поети. Най-напред е арестуван на 21.11.1923 г. “по обвинение в антисемитска агитация” - на същия ден е заведено известното углавно “дело срещу четиримата поети”: Есенин, Кличков, Орешин и Ганин, дело, което ще ги преследва до смъртта и което било широко огласено в страната. То e заведено след заявлението до 46 отделение на милицията от някой си Марк В. Роткин (Родкин), че в бирария споменатите поети са “ругали евреите”, при това били споменати имената на Троцки и Каменев. Делото, следовател по което е Абрам Славатински, е прекратено едва след смъртта на Есенин в края на 1925 г. В началото на 20-те г. Ганин с група съмишленици създава програма за спасение на Русия - по думите му - “от игото на еврейския интернационал”, където се предлага и свикване на Велик Земски събор, създаване на национална правова държава в противовес на държавния капитализъм на болшевиките, протестира се срещу закриването на училища, липсата на лекарска помощ, терора срещу висшите учебни заведения, глада, църковните репресии и др. Ставащото в Русия Ганин определя като “черна меса за идолопоклонници”. Ръкописен вариант на тези т.нар. Тезиси или “Мир и свободен труд на народа” - общо 19 страници - са открити в палтото на Ганин, сложени там по всяка вероятност от сътрудници на ГПУ, при ареста на поета в Москва на 02.11.1924 г. Ордерът за ареста лично е подписан на 01.11. от Хенрих Ягода (Йехуда) и е извършен по нареждане на Яков Саулович Агранов (Сорензон или Собелсон). Ганин е обвинен, че е организирал и ръководил т.нар. «Орден на руските фашисти» (макар че през 1924 г. италианският фашизъм е социално движение на работниците и в него нямало нищо расистко или антиеврейско). Съществува версията, че делото по «Ордена на руските фашисти» е изфабрикувано по сценарий на Дзержински, Менжински, Яков Григориевич Блюмкин (Симха-Янкев Гершев Блюмкин), Мартин Лацис, Петерс, Яков Самуилович Агранов, Хенрих Григориевич Ягода (Енох Гершонович Йехуда) и други ръководители на ГПУ. Днес вече е ясно, че делото е изцяло инсценирано от чекистите с помощта на платени доносници. Заедно с Ганин са арестувани и обвинени и още 13 приятели на поета: Пьотр Чекригин, 23 г., поет; Николай Чекригин, 22 г., поет; Виктор Дворяшин, 27 г., поет и художник; Владимир Галанов, 29 г., поет; Григорий Никитин, 30 г., поет; Александър Кудрявцев, 39 г., словослагател; Александрович-Потеряхин, 32 г., литератор; Михаил Кротков, 44 г., юрист; Сергей Селиванович Головин, 58 г., лекар; Борис Глубоковски, 30 г., артист, литератор, режисьор; Иван Колобов, 37 г.; Тимофей Сахно, 31 г., лекар, и Евгений Зауголников, 22 г. Всички обвиняеми не само не членуват в измисления “Орден”, но и повечето дори не се познават. Делото по “Ордена на руските фашисти” започва на 13.11.1924 г. Обвиняемите са разпитвани от заместника на Ягода, началникът на 7 отделение на следствения отдел Агранов и от подчинения му Абрам Славатински от Самара, които и въвеждат в употреба термина “орден на руските фашисти”, самите обвиняеми не го използват. Жестоките побоища са ръководени от Славатински. Следствието се води също така и от сътрудниците на ЧК Коган, Каган, Шулман и Алтман. На обвиняемите са приписани не само “антисемитизъм”, но и организиране на терористични актове срещу едва ли не всички кремълски вождове. По настояване на Лев Троцки (Лейба Бронщайн), името на Есенин преминава като “червена нишка” през цялото дело - явно това е последното предупреждение към великия поет. Изтезанията са такива, че двама поети - Ганин и Пьотр Чекригин, изгубват разума си - те са изпратени в затворническата психиатрична болница, където са определени за невменяеми. В медицинското заключение на следственото дело се казва, че “поетът А. А. Ганин изгуби разсъдъка си след поредица от разпити”.
Разбирайки несъстоятелността на обвиненията и че те няма да издържат в съда, следователят Абрам Славатински в обвинителното заключение предприема обходна маневра: «Считайки, че следствието по настоящото дело е завършено и намирайки, че поради силата на някои обстоятелства е невъзможно то да се предаде на съд, предлагам да се поиска Президиумът на ВЦИК на СССР да се произнесе по делото на Ганин за извънсъдебна присъда”. На 27.03.1925 г. секретарят на Президиума на ВЦИК на СССР Авел Енукидзе еднолично взема решение за извънсъдебна присъда и в същия ден колегията на ОГПУ произнася присъдата. По заповед на В. Менжински, Г. Бокий (един от организаторите на концлагерите), Петерс, Агранов и Славатински, на 30.03.1925 г. в мазетата на Лубянка са разстреляни Алексей Ганин, двамата братя - поетите Чекригини, поетът и художникът Виктор Дворяшин, поетът Владимир Галанов и юристът Михаил Кротков. На художника Борис Глубоковски и литератора Александрович-Потеряхин са дадени 10 години на Соловки. Съдбата на поета Григорий Никитин, лекаря Тимофей Сахно и Евгений Зауголников е неизвестна. Делото не е огласено в печата. Внукът на Ганин Евгений Петрович Ганин (Питер Свир) през 2004 г. разкрива, че поетът е разстрелян точно на именния си ден - денят на Св. Алексий - човек Божи, и че прахът на Ганин е погребан на територията на Яузката болница. След близо 9 месеца ще намери смъртта си и Есенин. Поетът Пимен Карпов през 1926 г. нарича Ганин в стихотворение “поет-великомъченик”, чиято смърт е причинена от “дяволската сила”. Делото е прекратено на 06.10.1966 г. поради липса на престъпление. Реабилитиран през 1966 г. В продължение на десетилетия творчеството и името му са под забрана. От 1925 до 1991 г. негови стихове са публикувани само във вестници и списания, но книгите му не се издават. Голяма част от непубликуваните ръкописи на Ганин роднините му не успяват да съхранят. Творби на Ганин, загърнати в рогозка и закопани под дома, били завинаги загубени след пожар. Но през 70-те години животът на поета става предмет на изследване на редица краеведи, преди всичко на Н. Парфьонов от Ленинград, който възражда интереса към Ганин. През 1991 г. в Северо-Западното издателство (Архангелск) излиза първият посмъртен сборник на Ганин с поезия и проза - “Стихотворения. Поеми. Роман”, с предговор от Станислав Куняев. С темата за Ганин се заема и видният съвременен юрист Едуард Хлисталов, заслужил работник на Министерството на вътрешните работи, който в статията си “Гибелта на Ганин” през 1993 г. отбелязва: «У нас много се пише за репресиите през 30-те години. Без да оправдаваме беззаконието и произвола от този период, трябва честно да кажем, че през 20-те години са били унищожени няколко пъти повече невинни хора… Десетки години властите скриваха престъпленията на своите палачи от 20-те години, историците и журналистите също мълчаха. Наш дълг е да разказваме на хората истината за разграбването на Русия и геноцида над руския народ». Родното село на Ганин вече не съществува, но в съседното Архангелское се провеждат празници в чест на Ганин. През 2003 г. на името на Ганин е наречена улица във Вологда, пак там се организират вечери в негова памет. По стиховете му са създадени романси, в гр. Сокол е поставена мемориална плоча, провеждат се и научни конференции за живота и творчеството му.
Публикации:
Поезия:
ПРЕДУТРИН/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010
РУСАЛКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 54 септември 2013
КЪМ РАЗУМА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 64 юли 2014
За Алексей Ганин:
