Иван Приблудни

превод: Диана Павлова

* * *

На Василий Наседкин

О, черновежда, ти, Украйна,
мой мъдър край, обикновен,
в каква ли фантастична тайна
просторът ти е замъглен?

Реки с неразгадаем екот,
лехи, копи - едни и същи…
Далече, по-далеч, далеко,
във бездната отиват пътища.

И с поглед няма да обхванеш
и пасбища, и възвишения.
Прощавайте, гори, поляни,
поле и степ, върби зелени.

Оставям долини и хълмове,
и къщиците насред нивите,
ще плаче някой дълго, дълго,
очите си с ръка закривайки.

И нечий поглед ще остане
в сълзи застинал към небето,
по-силно ще боли от рана,
по-бяло от платно - лицето.

Но на орел в гората душно е,
сестрице, майко, утешете се,
от вас не ми е друго нужно,
а да ме помните и двете.

Аз само песните безбройни,
в нивята чути, и в леса,
като душата неспокойна
със себе си ще отнеса.

И - гълъб утро, врана вечер,
прощално вдишване за мен,
далеко, надалеч, далече,
ме вика небосвод червен.

1923
——————————

* * *

Василию Наседкину

О, чернобровая Украйна,
Мой край премудрый и простой,
Какая сказочная тайна
Твой затуманенный простор.

Зеленых рек таемный клекот,
Все те же грядки, тот же стог…
Далече, далеко, дал?ко
Уйти бы в омуты дорог.

Поля да степь, куда ни глянешь,
За каждым выгоном курган.
Прощайте ж, рощи и поляны.
Прощайте, вербы и луга.

Покину кручи и байраки,
Покину хаты в рамках нив,
И кто-то долго будет плакать,
Косою очи заслонив.

И чей-то взор, летя в туманы,
Слезой застынет у окна,
И будет рот больнее раны,
Лицо белее полотна.

Орлу в лесу темно и душно;
Не плачь, сестра, утешься, мать,
От вас мне ничего не нужно,
Как только помнить и желать.

И только песни, что послушал
В лугах, на нивах и в лесу,
Как эту тронутую душу,
С собой надолго унесу.

…………………………..

Голубкой утро, галкой вечер,
Прощальный вздох долин и вод…
Далеко, далеко, далече
Зовет багряный небосвод.

1923