Иван Приблудни
Иван Приблудни (истинско име: Яков Петрович Овчаренко), руски поет, представител на новоселските поети, е роден на 01.12.1905 г. в село Безгиново, Екатерининска (Харковска) губерния (съвременен Новоайдарски район на Луганска област), в бедно селско семейство. Украинец по националност, селянин по социален произход. Остава сирак, живее с мащеха. Завършва 3 класа от четирикласното земско училище, през 1920 г. напуска Безгиново, работи като пастир и ратай, броди по Украйна. През декември 1920 г. в село Тараща влиза като доброволец във Втора червена дивизия на Григорий Котовски, участва в Гражданската война. През лятото на 1921 г. е приет в интернат за надарени деца в Сребърен Бор, а през 1922 г. – във Висшият литературно-художествен институт, ръководен от Валерий Брюсов. Запознава се в края на 1923 г. със Сергей Есенин, който го покровителства известно време. Дръзкото му поведение на моменти към Есенин се сменя през годините постепенно с разкаяние. Първото си стихотворение напечатва през август 1924 г. в сп. “Червена нива”. Секретен сътрудник на ОГПУ от 1925 г., но на практика отказва да дава сведения, не издава никого и чекисткото доверие от него е снето. Член на Комсомола от 1920 до 1924 г., когато е изключен във връзка с Есенин. През 1925 г., след смъртта на Брюсов институтът е разформирован и Приблудни с група студенти е пренасочен към Ленинградския университет. В началото на 1926 г. оставя университета и се връща в Москва. През 1926 г. излиза първият му сборник “Топола върху камък” (лирика и сатира, 1923-1929, издателство “Никитинские субботники”). Жени се за Наталия Петровна Зиновиева, заживяват на Арбат, но семейният им живот не потръгва и се разделят през 1929 г. През 1931 г. е издадена втората му и последна приживе книга със стихове “Добро утро!” (изд. “Федерация”). През същата година е арестуван на 17.05.1931 г. за разпространяване на епиграма срещу Ворошилов, лежи над 3 м. в затвора, осъден на 3 г. заточение в Астраханска област – защото е разгласил и вербовката си. Изключен от Съюза на писателите през същата 1931 г. В Астрахан работи във вестник, в радиовъзел, въпреки нежеланието му отново е завербуван от спецслужбите, но отново отказва да донася. Връща се в Москва през 1935 г., заживява при бившата си жена, подава заявление за възстановяване в Съюза на писателите, но му е отказано. През пролетта на 1937 г. отива да навести поета Борис Корнилов в Ленинград, но заварва обиск… След няколко дни, на 07.04.1937 г. Приблудни е арестуван в Москва – за “активно участие в антисъветска терористична организация”, обвинен е в подготовка на покушение на Сталин и е подлаган на жестоки изтезания в продължение на 4 месеца. Осъден “за участие в терористична организация” на 13.08.1937 г. и същия ден разстрелян. Погребан на Донското гробище в Москва. На смъртния акт е отбелязана неточна дата на смъртта – 4.05.1939 г. Станислав Куняев отбелязва, че най-младият от новоселските поети и както изглеждало, най-лекомисленият – Иван Приблудни издържа всичко. Той не се признава за виновен, отрича всички обвинения, не назовава имена, не дава показания срещу никого, отказва да подпише обвинителното заключение, както и протокола за завършването на следствието, на закрития съд не се признава за виновен, отказва се от правото на последна дума, не моли за снизхождение, а на стената на затворническата килия лаконично отбелязва, че е осъден на смърт. Жена му Наталия Петровна Зиновиева (р. 19.05.1906 г. в Тула; през 1943 г. взема фамилията на втория си мъж, историка Милонов), от която Приблудни има син – Александър (поч. 1987), излежава 8-годишна присъда (от 04.11.1937) “по делото на мъжа си” (3 г. в Томския затвор, останалите 5 г. – в Колима). Реабилитиран на 24.11.1956. По-сериозни опити за реабилитация на творчеството му се правят от 1969 г. нататък. Посмъртно излиза негова книга със стихове в Донецк през 1985 г., “Стихотворения” (Москва, 1986) – и двете със самоотвержените усилия на литературоведа Олег Леонтиевич Бишарьов, и “Избрано” (1993). През 1988 г. поетът е възстановен (посмъртно) в Съюза на писателите. В родното Безгиново е издигнат паметник на Приблудни, поставена е мемориална плоча, създаден е музей, провеждат се празненства в негова памет.
Публикации:
Поезия:
СРАМУВАМ СЕ ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ…/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2009
О, ЧЕРНОВЕЖДА, ТИ, УКРАЙНА…/превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010
ПОСЛЕДНИЯТ ФАЙТОНДЖИЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 69 януари 2015
За Иван Приблудни:
ИВАН ПРИБЛУДНИ СПОРЕД АРХИВИТЕ НА ОГПУ/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010
