Василий Фьодорович Наседкин, руски поет, е роден на 1[13].01.1895 г. в село Веровка, Уфимска губерния, Башкортостан. Завършва селското училище, после 4-годишна учителска семинария в Стерлитамак. През 1914 г. постъпва във физико-математическия факултет на Московския университет, встъпва там в РСДРП(б), но скоро се премества в народния университет “Шанявски”, където се запознава със Сергей Есенин, с когото стават много близки приятели (по свидетелство на Екатерина Есенина, сестра на поета). През 1915 г. отива доброволец на фронт, после е откомандирован в Алексеевското юнкерско училище, води в него болшевишка агитация. Активно участва в Октомври 1917 г. в Москва – ръководи въстанието на юнкерите, преминали на страната на болшевиките, и заедно с червеногвардейците участва в овладяването на телеграфа, пощата и завземането на Кремъл. През същата година влиза в РКП(б), член на Реввоенсовета, комисар на полк. През 1920-1923 се бори с басмачите в Туркестан. През 1923 постъпва във Висшия литературно-художествен институт “Брюсов”, влиза в литературната група “Перевал” (1923-1928); впоследствие работи като нещатен редактор в сп. “Град и село”, сътрудничи на сп. “Колхозник”, занимава се с преводи. В началото на 1924 г. отново се среща с Есенин, става един от най-близките приятели на поета от последните му години. Последната среща на двамата поети се състои седмица преди гибелта на Есенин. Наседкин се жени за сестрата на Есенин Екатерина Александровна, имат дъщеря – Наталия, кандидат на химическите науки. Публикува първите си стихове през 1919 г. във вестник “Правда”, от 1923 г. печата в централните списания и алманаси. През 1921 г. скъсва с партията, а в края на 20-те става ярък противник на колективизацията. Издава книга със спомени “Последната година на Есенин” (1926) и три сборника със стихове (всички – в Москва): “Топъл говор” (1927), “Вятър от полето” (1931), “Стихове, 1922-1932” (1933). От 1930 г. е член на ВОПКП. Арестуван на 26.10.1937 г., жестоко изтезаван на Лубянка, започва да дава показания още в деня на ареста. Боят и издевателствата продължават няколко седмици. На разпитите откровено признава причините за своето недоволство “Властта над народа е завладяна от инородци, които потъпкват националните му особености. Ние, руснаците, изгубихме своята родина и отечество. Руската страна загива в резултат на политиката на инородците… Литературата е запълнена с евреи в ущърб на руснаците… Цялото селячество е безправно и икономически угнетявано…”. Показанията на Наседкин водят до трагични следствия – изкуствено е създадена група “терористи”, в която са включени и осъдени на разстрел писателите Михаил Карпов, Иван Макаров, Иван Приблудни, Павел Василиев (загинал при изтезанията през 1937 г.) През лятото на 1937 г. в НКВД е създадено специално звено по ликвидацията на писателите –“терористи”. Единствен обект на това звено са селските писатели. На 15.03.1938 г. се състои закрито съдебно заседание по делото на Наседкин. Подсъдимият заявява, че е давал показанията си при изтезания и се отказва от тях. Но машината на НКВД вече не може да бъде спряна. Съдът се оттегля на съвещание, макар че присъдата е готова от по-рано: разстрел и конфискация на цялото му лично имущество. Обвиненият в “терористични намерения” поет е разстрелян същия ден. Жена му е заточена в Рязан, след войната е младши редактор, получава инвалидност, умира през 1971 г. от инфаркт. Посмъртно реабилитиран (1956). Родното село на поета днес не съществува. Книгата му “Последната година на Есенин” по неизвестни причини в продължение на 15 г. след разстрела на автора й не се изземва нито от библиотеките, нито от книжарниците. Иззета е едва през 1953 г., а през 1960 г. се появява “Избрани стихове” на поета с предговор на Пьотр Чагин. През 1978 г. в Башкирското издателство излиза книгата му “Вятър от полето”, съставена и коментирана от писателя Михаил Чванов. Задушевната лирика на Наседкин е жизнелюбива; той възпява красотата на родната природа, рисува картини от селското си детство. В творчеството му се съединяват очарованието от света на руското село и ориенталските източни мотиви, характерни за новоселските поети. В късните му стихотворения от края на 20-те – началото на 30-те г. поетичният хоризонт на Наседкин се разширява и определящ става мотивът за пътя; пътя, водещ към Изток, който като че ли сам разкрива пред пътника неведомите си хоризонти и дарове. Сериозен принос в обогатяването на представата за Наседкин има дъщеря му Наталия Есенина (Наседкина), чийто очерк “Моят баща” е включен в книгата “В родното семейство: нови материали за Сергей Есенин” (изд. Съветски писател, М, 2001).

Публикации:

Поезия:

И ТЕЗИ ПЛАНОВЕ ЗА ПЪТ СА НЕВЪЗМОЖНИ…/ превод: Диана Павлова/ брой 20 май 2010

ПО ПЪТ ПОЕХ, НО ЩО ЗА СТРАНЕН ХОД/ превод: Красимир Георгиев/ брой 81 февруари 2016

За Василий Наседкин:

О, ЧЕРНОВЕЖДА, ТИ, УКРАЙНА…/ автор: Иван Приблудни/ брой 19 април 2010

ДЕЛОТО НА «ЛИТЕРАТОРИТЕ»/ превод: Георги Ангелов/ брой 20 май 2010

МОЯТ БАЩА/ автор: Наталия Есенина (Наседкина)/ брой 20 май 2010