СОНЕТИ
превод: Иван Николов
СЪЛЗИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО
Все още сме в беда. А ни очакват нови.
Над нас вилнее враг с безмилостен картеч,
с отекнала тръба и тлъст от кърви меч,
той хляба ни отне, заключи ни в окови.
Враг църквите гори. Враг вярата ни трови.
И стене кметството!…Подложиха на сеч
жените ни!…И вредом - чужда реч!…
Пожари, чума, смърт! Премеждия сурови.
И колко прясна кръв проля врагът жесток.
Три шестлетия! Какъв ужасен срок.
Реките ни текат, задръстени с убити.
Ала какво са смърт, нещастия и глад,
какво са огън и грабеж, когато чужда рат
съкровищата на душите ни похити?!
ЗАБЛУДЕНИТЕ
Залутани сред мрак, тежат ви заблуждения,
целта ви е неверна и пътят ви - сгрешен.
Безсмислено изтича животът ден след ден.
Несбъднати мечти, нелепи убеждения.
В напразни бунтове и утвърждения,
очаквате проблясък, на тъмнината в плен.
И кръв, и пот, и труд, и грях несподелен
не значат нищо за слепеца от рождение.
Наяве и насън се лъжете, уви,
и мъка или радост не ще ви оживи,
приели свой за враг и враг за свой приели,
живеете между деня и вечерта…
Нима очаквате единствено смъртта
да ви спаси от тия дяволски предели?!
КЪМ ОТИВАЩАТА СИ 1648
Отивай си, изчадие на мойте черни дни!
Достатъчно съм страдал в изнемога!
Вземи ми болестта и лютата тревога.
Умри най-после! И при мъртвите легни!
Как времето тече…Връхлитат ме злини!
И ето го часът на равносметка строга,
в зенита си дошъл, обръщам се към Бога:
Не бързай да гасиш ти мойте светлини!
Как издъно ме покърти
с изпитания и смърти!
Дай ми дъх да си поема - толкова съм уморен, -
та в оставащото време
мъка да не ни обземе.
Нека най-накрая има малко радост и за мен!
ПОСЛЕДЕН СОНЕТ
Познах пожар и меч, изпитах срам и мъка,
видях как всичко се превръща в тлен и прах.
Над мъртви близки и приятели ридах.
Очаквах всеки миг с любимите разлъка.
И дебне ме отвред съдбата многоръка:
оклеветен, оплют и лъган бях.
И в стихове гнева си пламенен излях.
Това ми вдъхна болката като заръка!
- Е, лайте! - викам аз на мойте врагове. -
Над всяка ярка свещ зловонен дим снове
И розата зад хищни тръни хубавее…
Дъбът е семе, легнало в пръстта…
На прах ще станете и вие след смъртта.
Ала потъпканото ще ви надживее.
Бележка
Преводите на Грифиус са направени от поета и преводача Иван Николов въз основа на превода от немски на Лев Гинзбург (1921-1981).Бел. ред.
