Орлин Василев

Орлин Василев (псевдоним на Христо Петков Василев), български писател - реалист, драматург, публицист, есеист, общественик е роден на 20.11.1904 г. в село Враняк, община Бяла Слатина, Врачанско, в бедно чиновническо семейство. Родът му произлиза от бегълци-балканджии, “от ботевградски и етрополски селца и колиби”, заселили се във Враняк вследствие на притеснения от турците и болести. Баща му е известен учител, училищен инспектор, социалист. Майка му, Мария Христова, е чиновничка и любител-театрал във Враца. Завършва прогимназия в град Бяла Слатина - там баща му го оставя в дома на своя приятел Николай Хрелков. Василев попада под влиянието на Хрелков, сестра му Ана Хрелкова и Димитър Осинин, които го насочват към системно четене на световните класически писатели и изучаване на големите майстори на перото. През 1923 г. завършва (изключван е няколко пъти за революционна дейност) гимназия в град Враца, междувременно работи като печатар, дърводелец, огняр. Арестуван по време на Септемврийските събития 1923 г. Учителства в град Козлодуй, оженва се, но преди да изтекат и две години е уволнен за сформирането на нелегална група (1925). През 1926 г. семейството се отправя към “големия град”, за да търси препитание - в София бъдещият писател сменя много професии (продавач, писар, търговски пътник, библиотекар), записва се за студент в единствения достъпен за него факултет - този по дипломатически науки в Свободния университет. За пръв път печата своя статия в редактирания от Антон Страшимиров вестник “Ведрина” (1927). Редактор на седмичния вестник “Свят” (05.10.1933-14.03.1934) и на продължението му - вестник “Простор” (от 1935). Многократно (над 15 пъти) арестуван от полицията. Сътрудничи на вестниците “Ведрина”, “Дума”, “Глобус”, “Мисъл”, “Наковалня”, “Щит”, “Литературен преглед”, “Кормило”, “Мир” (до спирането му през 1943 г.), “Вестник на жената”, сп. “Изкуство и критика”, “Млад турист”, “Средец”, “Нова литература”. Публикува книгите “Бялата пътека” (роман, 1929), “Прости сърца” (разкази, 1930), “Тор” (роман, 1932), “Огненият обръч. 1923 г.” (повест, 1933), “Мъртвите виновни” (очерк, 1936), “Дивата гора” (повест, 1935, сл. издания - 1957, 1966, 1977, 1988), “Хайдутин майка не храни” (1937, последно издание 1979), “Островът на прокажените” (драма, 1939), “Любов и разум” (есета, 1941), “Зъб за зъб” (исторически роман за юноши, 1944, сл. издания - 1970, 1975, 1983, 1988). Автор на сценария на филма “Страхил войвода” (1938). През 30-те години проявява интерес и към детската литература - издава няколко книги с разкази за деца след “Дивата гора”: “Горчив хляб” (приказки и разкази, 1937), “Битки и приключения” (1943), “Чудо невиждано” (1943), сътрудничи на детските издания “Светулка”, “Росица” и “Детска радост” през 30-те и 40-те г. За живота му преди 09.09.1944 г. изследователката Валентина Бобойчева пише: “Заслужава внимание и обществената му дейност в областта на културното строителство. Например по време на бомбардировките през 1944 г. негова заслуга е евакуацията на музея “Иван Вазов”, както и на сбирката картини от видни български художници на градската библиотека. Днес те са в основния фонд на градската и на националната художествена галерия. Без тях нашата култура щеше да е лишена от редица образци на българското изобразително изкуство. Приносът на Орлин Василев към архиварството, библиотеките, документите, музейното дело също са забравени. На Орлин Василев дължим също и спасяването на турските архиви, изпратени с вагони от Турция като ненужна хартия за претопяване. Писателят случайно вижда “ненужната пратка” и “златните” печати върху хартията и тя веднага се изкупува и се предоставя на специалисти-османисти за проучване.” След 09.09.1944 г. Василев за кратко е директор на радиоразпръскването (1944-1945), завежда отдел „Белетристика” (1949-1955) във в. “Литературен фронт”, директор е на Народната библиотека в София (1963-1964), депутат в Народното събрание. Публикува “Житие-битие” (разкази, очерци, есета, 1945), “Съпротивата” (1946), “Тревога” (драма, 1948), “Любов” (драма, 1950), “Щастие” (драма, 1954), “Глас народен” (разкази, 1953), “Отломки” (1963) и др. Пише произведения и за деца: “В царството на буквите” (1945, с Лъчезар Станчев), “Умните патици” (1958), “Горчива леща” (1959), “Надхитрената хитрина” (1963), “Страх-страшилище. Избрани произведения за деца и юноши” (1956, 1975), “Битки и приключения” (книгата е преиздадена съответно през 1975 и 1989), “Гошо и лъвът” (1977). Сценарист на филмите “Калин орелът” (1948), “Тревога” (1951), “Хайдушка клетва” (1958, екранизация на романа му “Хайдутин майка не храни”), “В навечерието” (1957, екранизация на романа на Иван Сергеевич Тургенев “В навечерието”). През 1957 г. са публикувани съчиненията му в 5 тома. Баща на поета Орлин Орлинов. Умира на 02.04.1977 в София. Спомени за писателя от негови съвременници под надслов “Изкуството да имаш врагове. Спомени за Орлин Василев” се появява през 2001 г. Заслугата за книгата е на съпругата на писателя Даря Табакова.


Публикации:


Проза:

ДВЕТЕ ХЛЕБЧЕТА/ брой 21 юни 2010


Публицистика:

ИЗ “СТАТИИ”/ брой 21 юни 2010


Критика за Орлин Василев:

„ХАЙДУТИН МАЙКА НЕ ХРАНИ”/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 96 юни 2017


За Орлин Василев:

ОРЛИН ИЛИ ПРИЗЕМЯВАНЕТО НА ОРЕЛА/ автор: Кина Къдрева/ брой 18 март 2010

ЗАРОВЕНОТО СЛЪНЦЕ/ автор: Станко Михайлов/ брой 31 юли 2011

БЪЛГАРИН/ автор: Орлин Орлинов/ брой 55 октомври 2013