БЪЛГАРИН
БЪЛГАРИН
На баща ми
Взеха го от нивата направо.
Жънеше. Обърса с длан потта.
Бил ятак. Обадили, че дава
хляб на партизаните в нощта.
Сирота остави златна нива -
той, селякът, дето цял живот
гръб превива, колене не свива
и пои земята с люта пот.
Той разбра, че на разстрел го карат.
Не попита що и накъде.
Пална, смукна сетнaта цигара -
време за почивка май дойде…
Слънцето отиваше на заник.
Той погледна за последен път -
към балкана, сякаш партизани,
ред по редом облаци вървят.
Залп!
Не викна. Падна мълчаливо.
Българинът има нрав корав -
цял живот за хляба гръб превива,
но за свободата пада прав!
ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ?…
“Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?”
“Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра…”
Пълзят мерцедеси, ръмжат джагуари,
туристи задморски предлагат цигари,
над тънки мустачки коколят очи:
“Яно девойко, при нас се качи!
Ний имаме дъвки, чорапи най-фини,
елате, елате, софийски графини!
Недейте ни среща с муцунка надута,
ний носим валута, ний носим валута!
Недейте си варди моминската риза -
в колата се влиза безплатно, без виза!
Ще идем до “Лебед”, ще пийнеме “Плиска”,
а може и в Пловдив, която поиска…”
И страшното става. С походка разляна
в колата се шмугва някоя Яна.
И там, пред хотела, пред храбрите нас,
сто коня ни духват във ноздрите газ.
А после на юг полети мерцедеса,
туристи задморски се чудят къде са,
летят и разказват по всички страни,
че в българско има приятни жени…
Пълзят мерцедеси, ръмжат ягуари,
туристи задморски предлагат цигари,
над тънки мустачки коколят очи,
а балканджи Йово мълчи ли, мълчи…
