Васил Каратеодоров

Една хубава книга е написал Орлин Василев: „Дивата гора”. С интересна идея, широко обмислена, пълна със живот. Наистина, има за какво да му се завижда.

Защото тази „правдоподобна история за големи и малки” не само е разказна простовато, безизкуствено, не само е наситена с наблюдения и обогатена с поезия, но е и сърдечно изживяна.

„Дивата гора” е повест-алегория. Нейни герои са горските обитатели.

Раздвижени от тревогата, че ловът в Дивата гора постоянно намалява, хищниците решават да се съюзят - и тая тяхна тревога, по една случайност привлякла вниманието на Сивата мишка, се предава на всички преследвани животни, които също се съгласяват да организират съпротивата си.

Така се създават два фронта в гората - на преследвачи и преследвани, всеки от които се стреми към пълна победа. Двубоят, който се започва, жесток и страшен, свършва с тържеството на справедливостта.

В него всяко животно проявява личните си качества, характеризирайки само себе си със своите постъпки.

Ето сюжетът на „Дивата гора”. Бихме казали: нищо особено. Но като разкъсаме мрежата на алегорията и погледнем на него с други очи, ще видим значителното.

Без да се бои да пристъпи по-близо до въпросите на нашата съвременност, с чувство за художествен реализъм и със съзнание за отговорността на задачата, която се стреми да осъществи, Орлин Василев изгражда една художествено завършена творба, привличащи най-вече с оригиналното третиране на проблема за отношенията в живота.

Вниманието си писателят е съсредоточил изключително да разреши актуални въпроси. Затова е избрал и алегоричната форма: избягвайки неудобствата при манипулирането с материал от човешките борби, - да облече в живот ламтежа за хармония в обществото, да засили вярата в тържеството на справедливостта.

Орлин Василев е овладял техниката на алегоричното разказване. Той дава доказателство и за оформен светоглед. Пък и умее да бъде убедителен, когато рисува превратностите в гората.

„Дивата гора” е творба, за която може искрено да се твърди, че се чете с увлечение. Нещо повече; че приковава вниманието, - от първата до последната страница човек е запленен.

При това, писателят е постигнал и най-ценното достойнство на всяко значително художествено дело: да хвърля в размисъл, да потиква към добротворство.

И още: в „Дивата гора” има стегнат диалог и чист език.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 4, 9.10.1935 г.