ИЗ “СТАТИИ”
Днешният млад човек е изоставен напълно сам. В тялото му кипят инстинктите, бушуват смътни пориви и той се лута сляпо подир тях - объркан и безпомощен. Където посегне - намира затворени врати, заето място, преграден път. Отнето му е правото не само да твори, а дори да се нахрани и облече прилично.
…
С каква светла радост понесох аз ръкописа на първия си роман по българските издателства. “Ще го прочетат - мислех си - ако намерят, че е хубав - ще го издадат, ще ми заплатят…”
Оказа се, че х у б а в о т о било най-последното от изискванията за издаването на една творба, ама това го знам сега, а тогава се мъчех и страдах.
…
Невъобразимо трудно е да успееш, като едновременно с това опазиш честта и достойнството си. Поразпитайте и ще узнаете как се приемат, да речем, ученици в театралните школа, артисти в театрите, писатели в съюзите, как се пишат рецензии и критики, как се хули талантът и как се славослови бездарието.
Но където и да се упътите - очаква ви не подкрепа и сътрудничество, а насрещен удар и вероломство.
…
Вие и близките ви би трябвало трийсет и три пъти да премислите и тогава да решите дали да тръгнете по пътя на изкуството.
…
Трябва да се знае, че талантът не се състои само от една определена склонност и умение да се извърши сполучливо известно действие. Голямото изкуство се излъчва от цялостната личност на неговия създател.
…
Като банкер и търговец, като дипломат и комисионер, като съпруг и любовник, вие бихте могли да бъдете посредствен и да проживеете живота си как да е… Но посредствеността при писателите, художниците, артистите винаги довежда до беда и нещастие.
При която и да е друга “кариера” вие бихте могли един ден да се откажете, да се заемете с друга работа, да забравите първата.
При изкуството - няма отказване.
Проникне ли “отровата” в жилите ни, свършено е завинаги. Бихте могли да смекчите болката от пропадането си само ако станете напълно видиотен маниак.
Истина е, че във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от посредственици. Някои от тях успяват понякога дори публиката да излъжат, но себе си - никога, освен в споменатите случаи на очевидното видиотяване. Те се къпят само в завист и болка от успеха на другите, защото много точно знаят, макар и да не го признават, мястото си в стълбицата на творците.
Затова, преди да тръгнете из новия път, знайте, че слагате целия си живот на една-единствена карта: или - или!
…
Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби.
Изкуството не търпи странично занимание с него. То не допуска каквато и да било презастраховка. Човек не може да бъде артист и търговец, чиновник <…> и писател. Душата на твореца трябва да бъде настроена само в един строй. Иска ли някой да играе двойна игра, да получи, без да даде, да си артист, но и хайлайфен господин, суинг - тежко и горко. Хиляди пъти е по-добре да си остане само любител-зрител, читател или слушател. Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешката душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертва една душа.
Из “Писмо”, пролетта на 1944 г.
Властта на изкуството е едничката власт, пред която човек щастливо прекланя глава.
Из “За художника, за публиката и за вкуса на публиката”, сп. “Изкуство и критика, бр. 33, год. ІІ, 1939 г.
Ако се вгледаме обаче в историята на литературните награди у нас, в начините, по които са бивали осъществявани добрите намерения на учредителите - трябва да признаем, че нито една награда досега не можа да си извоюва действително обществено значение, нито една награда не можа да стане мярка за писатели, читатели и книгоиздатели.
…
Правото да отсъдиш едно произведение никога не се дава на анонимни общности - безименни комисии, настоятелства, управителни тела. Правото да отличиш добро от лошо литературно произведение се извоюва чрез дълга лична дейност на свободното литературно поле, то не се придобива по организационно членство и служебно пълномощие.
Съюзи могат да бъдат учредители на награди, но съюзи като организации, дори като анонимни управителни тела не могат да отмерват художествени достойнства.
Из “Наградите”, в. “Мир”, бр. 12705, 1943 г.
В София има днес 50 (петдесет) своднически домове и 15 заподозрени - за такива.
В двестахилядната българска столица има зарегистрирани 1050, словом хиляда и петдесет проститутки, между които са чувствителен процент от малолетни… Всички поднадзорни кръгло са 1200 жени… Тайната проституция превишава количествено явната 15-20 пъти… Но ако в София жените, които продават “тайно” телата си, превишават явните само 10 пъти, то 10 по 1000 са десет хиляди. Проста, ясна, страшна аритметика: на сто хиляди жени - десет хиляди проститутки. Като приспаднем от женската половина на столичното население възрастните и децата, ще сме пред ясното положение, че на пет жени, на възраст от 15 до 35 години, шестата е проститутка. И това - при най-въздържано изчисление!
Из “За проституцията в София”, в. “Ведрина”, бр. 37, 14.06.1927 г.
Борис наистина ходеше по църквиците, кръстеше се и коленопреклонно се молеше. Той дори завеща да го погребат под куполите на стария Рилски манастир. Но не би било зле всички свещеници и искрено вярващи християни да прочетат написаното от любимия царски съветник, гадателя-дъновист Лулчев:
“В туй време - пише той, - като говорехме за камарата и за Кьосето (Кьосеиванов, б.н.), мина един поп на кон. Царят, понеже беше близко до пътя, си наведе главата, докато мине попът, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по срамните части. А аз се смеех и му казвах: “Не бойте се, тъй като те (поповете) са загубили духовната си сила и не могат да направят нищо лошо!”
Из “Сакскобургготското котило”, в. “Отечествен фронт”, бр. 614, 1946 г.
Често пъти се изтъква, че страната ни гъмжи от полуинтелигенти, макар че училищата ни са сравнително добре устроени и че учителите ни много залягат за образованието на децата. Но не с 6, а със 66 да е дипломата на завършилия гимназията, ако той не е почнал да чете още от малък, ако не обича книгата, ако не продължи дейно чрез нея своето самообразование, той въпреки редуващите се факултети, ще си остане полуинтелигент.
Из “Хубави възможности”, в. “Мир”, бр. 12813 и 12814, 1943 г.
В столицата… книжарниците никнат като гъби, докато петте хиляди села нито са обхванати от книжната търговия, нито са посетени поне веднъж в годината ако не от пътуваща книжарница, то поне от някой книгоиздателски представител.
Из “Пътят към книгата”, сп. “Младеж”, кн. 6, 1949 г.
Модерната живопис, макар и само наглед, наистина е удобна за хитруващите, както и за наивната, още неукрепнала младеж. Тая живопис не задължава дори с мъката на подражанието.
Из “Туристически изложби”, в. “Мир”, бр. 12726, 1943 г.
Да, измежду многото други английски удари срещу България, предателството, извършено през 1878 година от лордовете в Берлин - нашият народ никога няма да забрави, никога няма да прости!
Из “Стратегията на Троянския кон”, в. “Отечествен фронт”, бр. 1624, 1949 г.
Но все пак между всичките американски постижения през вековете - най-голямата, световно утвърдената и от никого неоспорвана слава на американците си остава така наречената от нашия народ американска реклама.
Майсторлъкът на американците да рекламират всичко, което желаят да продадат, наистина е доведен до непостижимо съвършенство. В служба на рекламата се впряга бог и дявол, добродетел и порок, слово и мелодия, изкуство и техника, книги, картини, радио и филми. Американската реклама е хилядоусто, милионоръко чудовище, което неспирно преследва хората не само в САЩ, но и по целия свят. То се вие в небесата, святка в мрака, пресреща те по кръстопътищата, нахлува в съня ти, пъква се там, гдето не очакваш - навсякъде се хили, криви, пее, крещи, вие…
От чудовището на рекламата няма спасение. То е длъжно по волята на господарите си да преследва обикновените хора, да им се натрапва по всякакви начини, докато ги накара не само да приемат предлаганата стока дори когато тя е същинска смет, но и да се мислят за най-щастливи притежатели на същата тази смет.
Из “Легендата за “американския рай” - най-чудовищната измама в историята на човечеството”, в. “Литературен фронт”, бр. 27, 1950 г.
По времето на Дикенс продажните пера на рекламата изтъкваха прелестите на “американския рай”, за да привличат нови наемници за плантациите и индустрията, а сега - хилядоустата пропаганда на реакционерите се стреми да докаже на народите, че те могат да се спасят от кризите, от безработицата, от безпросветното си бъдеще, ако приемат върховната власт на американските банкови акули и техните атомни генерали.
Вековното робство в Съединените американски щати трябва да се разпростре върху “Световните съединени щати”!
Из “Дикенс пътува из Америка”, в. “Литературен фронт”, бр. 28, 1950 г.
