Ефрем Спиров Каранфилов, български литературен критик, есеист, публицист, е роден на 27.11.1915 г. в град Кюстендил. Внук на фолклориста Ефрем Каранов. Завършва гимназия в Кюстендил, Военното училище в София и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1943-1947). Участва във Втората световна война като началник щаб на бригада “Гоце Делчев”. Като ученик е главен редактор на сп. “Ученическа мисъл”. Печата от 1938 г. (сп. “Философски преглед”). Сътрудничи на редица списания, сред които “Българска реч”, “Светлоструй” и др. След 09.09.1944 г. е редактор на сп. “Народен комисар”, преподавател в Школата за запасни офицери “Христо Ботев”, старши редактор в Държавно военно издателство. От 1957 г. е член на редакционната колегия и завежда отдел “Теория и критика” на сп. “Пламък”. От 1959 до 1960 е главен редактор на списанието. Ст. н. с. в Института за литература от 1961 г., професор от 1967 г. Научен секретар на Института (1963-1966). Директор на изд. “Български писател” (1966-1968), заместник-председател на СБП (1968-1970), главен редактор на сп. “Пламък” (1970-1972), на в. “Литературен фронт” (от 1973). Секретар на СБП (от 1972). Заместник-директор на Единния център за език и литература (1972-1974). Съпруг на писателката Лада Галина. Безпартиен. През 70-те г. заедно с писателите Серафим Северняк и Васко Жеков се обявява срещу превръщането на Рилския манастир в туристически комплекс. Инициатор за издаване творческото наследство на Иван Хаджийски. Заслужил деятел на културата (1970), народен деятел на културата (1974), носител на Димитровска награда (1972), академик (1989). Автор на книгите: “За свободата” (очерк, 1955); “Войникът в строя и в литературата” (статии, 1956); “Поезия в прозата” (очерци, 1957); “Андрей Гуляшки” (очерк, 1958); “Езиковият шаблон в литературата” (студия, 1959); “Сенки от миналото” (есета, 1960, 1963); “Съвременност и майсторство” (студии, 1963); есеистичната трилогия “Герои и характери” (1962-1967), включваща: “Мечтатели” (ч. І, 1962), “Раждането на подвига” (ч. ІІ, 1964), “Творци” (ч. ІІІ, 1967); “Български поети” (литературно-критически портрети, 1965); “Литературно-критически статии. Избрано” (1965); “Под пагона - човекът” (статии, 1966); есеистичната трилогия “Българи” (1968-1980); “Съвременност и белетристика” (статии, 1969); “В служба на родината” (1971); “Минало и съвременност” (есета, 1972); “Творецът и патриотът. Георги Димитров пред Лайпцигския съд” (очерк, 1973); “Владимир Димитров-Майстора” (1973); “Съвременност и литературни жанрове” (статии, 1973); “Избрано. т. І-ІІ” (1975); “Най-българското време. Книга за “Записките” (1976); “Корените и колелата” (1977); “Сенки от миналото” (1978); “Писатели и мемоаристи” (1980); “Книга за народната съдба” (1983); “Трибуни и поети” (очерци, 1983); “Избрани произведения в три тома” (1985); “Литературна анкета” (автор - Драган Ничев) (1985); “Заради живота. Как умират героите на българските писатели” (1987); “Следи по изминатия път” (фрагменти, 1989); “Моят Иисус” (1992); “Избрано” (1999) и др. Негови статии са превеждани на руски, украински, румънски, китайски, чешки, немски, испански и други езици. Умира на 23.03.1998 г. в София.

Публикации:

Проза:

ИЗ “СЛЕДИ ПО ИЗМИНАТИЯ ПЪТ” (1989) - І / брой 24 декември 2010

Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 52 юни 2013

Интервю с Ефрем Каранфилов:

ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ: „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Е БИЛА, Е, И ЩЕ БЪДЕ!”/ брой 126 март 2020

Критика за Ефрем Каранфилов:

БЪЛГАРИ/ автор: Христо Черняев/ брой 104 март 2018

ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ ОТБЛИЗО/ автор: Георги Георгиев/ брой 134 януари 2021