Ефрем Каранфилов

НАШАТА РОДИНА

***

Народите обикновено воюват за земя, за територия, но ние воюваме и за историческите ни ценности, за поетите, писателите ни, ние не можем да позволим да бъде ограбено нашето минало.

***

За качествата на един народ се съди не по низините, а по върховете. И в социологията важи стратегическото правило: който завладее върховете, равнината сама се предава.

***

Който иска да види най-добре родината, трябва да се възкачи на нейните върхове. Който иска да опознае най-добре родината, трябва да опознае нейните най-добри синове.

***

Най-срещаната дума у Раковски, Каравелов, Левски и Ботев е Отечество. Тя винаги стои преди майката и любимата.

***

Константин Петканов: “Българинът работи, за да твори. Творчеството е основното на неговата дейност. То го увлича и подхранва въображението.” (Фил. преглед. кн. 4, 1930 г.)

***

Когато българинът иска да придаде на нещо стойност, избягва бързото му и лесно свършване. Той иска да се мъчи сам и повече, за да му е свидно на сърцето.

***

Петър Константинов: “Петре Гарка - Дебърският майстор, през последните години на живота си понесъл всички удари на съдбата, останал без близки, без дом, ослепяващ, пожелал парче сухо дърво и през мрака на очите си изваял този сънуван и хубав свят, за да повтори още един път старата своя истина: “дарбата не е чиракуване, не е кетап на кадия, не е точно око и сръчна ръка, а е в сърцето и кръвта на човека.” Във Велес се пази неговата гъдулка от дива круша, на която пеят 12 птичета - творения на един слепец.” (”Времето на майсторите”, “Народна младеж”, 1979 г.)

***

Винаги е красиво преклонението на войската пред духа, пред красотата. Полковник Дрангов например командва на своята дружина: “Мирно - глави надясно!”, когато среща на един добруджански път някакъв изпрашен пешеходец. Това е бил писателят Антон Страшимиров.

***

У нас по потомъка се съди за прадядото. Защото потомъкът не е повторение, а осъществила се възможност.
В чувството за национална традиция винаги е включено и съзнанието, че принадлежим към едно славно минало.

***

Лихачов; “Да се отрича националният характер, националната индивидуалност, значи да се направи светът много скучен и сив…”
“Патриотизмът е най-благородното от чувствата. Той даже не е чувство Това е най-важното в обществената и личната култура на духа, когато човекът и целият народ като че надмогват сами себе си.”

***

Селските камбани по нашите земи имат топлия и тъжен глас на стар бакър и на човешка мъка.

***

Какви са нашите хора; ритъм, тъпан, колорит, музика. Когато се роди дете, казват, че орисниците играят хоро. Това е тихо, безшумно хоро.
Има самодивско хоро, нестинарско хоро, пайдушко, северняшко, тракийско, харамийско, шопско (дръж се земь, шоп те гази), Страшимировско хоро, безшумното хоро по време на чума. Има хора, които не играчите играят по свирката, а свирките по хорото. Има Нейково хоро, което се играе на рогозка, по калцуни, под нисък одимен таван; има хора на булките, на старците, на момите и др.

***

Фердинанд е искал да въведе благороднически титли, но народът го принуждава той да възприеме и употребява думата “бай”, която е благородническа титла за нашия народ.

***

Евтим Евтимов: “Коренът ни като крило ще свети.”

***

Невероятно героичен е образът на Цанко Дюстабанов, който не се опива от черното вино на бунта, не полудява, не забравя себе си - той става по-трезв, по-мъдър и по-героичен.

***

Петър Мутафчиев: “Характерното е дори, че епохите на подем и могъщество са не тези, през които са оставени българите да градят своето бъдеще, а напротив - тези, които са имали да издържат срещу най-големите външни опасности.” (”Фил. преглед”, год. ІІІ, кн. І.)

***

Един поробен народ от селяни, даскали, калугери, еснафи, зидари, художници, резбари - сътвори в дебрите на планината едно чудо - Рилския манастир. В сърцето на великата планина той стана и сърце на родината.

***

В нашите приказки необикновеният юнак в ежедневието си в най-обикновен работник, орач, копач.

***

Дебърските майстори са ваяли образите по иконостасите с дълбоката вяра в българската правда и българския бог.

***

Хубавата кула на старинната черква в Банско е украсена с камбани. През земетресението през 1928 г. камбаните биели тревожно, но кулата останала здрава.

***

Нашите чорбаджии бяха търговци, а не владетели. те не купуваха картини, но подпомагаха отварянето на училища, строяха черкви, изпращаха бедните младежи да учат.

***

Нашият народ от най-дълбока древност е свикнал да живее не само с насъщния хляб. Той е отделял стотинки за своите читалища и даскали. Бащите са гладували, за да изпратят синовете да учат.

***

Когато един човек се прославя, той прославя целия свой род. С него се гордеят, но и той се гордее с това, че е прославил рода си. За българина честта на името е най-важна.
В древния Египет “убиването’ на името е било по-тежко наказание от физическата смърт.

***

Дебърските майстори, когато не са намирали способен ученик да продължи занаята им, предпочитали са да отнесат тайната в гроба, отколкото да я поверят на бездарни, което ще посрами майсторлъка. Те така са се отнасяли дори към своите синове.
“На сто села - сто попа, на сто села - един майстор.”

***

Малката родина, малките скъпи неща могат да се поместват цели в сърцата ни. Голямата родина, големите неща могат да ни изпълват с гордост, можем да тръпнем пред тях от възторг, но те не могат да се поместят цели в сърцата ни, не можем да го обхванем цели в душата си, не можем да ги люлеем в мечтите си…

***

Пришвин: “За реката - вода, за птицата - въздух, за звяра - гора, за човека - родина.”

***

Григор Пърличев ( в своята автобиография) - разговор с университетските власти:
- От каква си народност?
- Българин.
- Искаш ли да те пратим в Оксфорд или Берлин да се учиш на обща счет?
- Нужда велика е да си ида у дома.

***

Жан Жорес: “Малко интернационализъм отдалечава от отечеството, много интернационализъм - възвръща към отечеството.”

***

Докато хората все още обичат своите майки, ще обичат и своята родина.

***

Йордан Йовков: “Не от враждебен към другите народи патриотизъм, не от чувство за расово превъзходство, каквото впрочем ние нямаме, трябва да желаем това, а защото това е условие за всяк култура, за всяко духовно и морално съвършенство.” (Е. Пелин и Й. Йовков. “Тяхното слово”. “Г. Бакалов”, 1977 г.)

***

Чудесен е образът на Дете-Големеше, и то говори за приемственост на юначеството. То е диалектически образ. Това дете е по-силно от юнака, от самия Крали Марко, и дори го наказва, учи го на дълг и чест, а Крали Марко му е вуйчо.

***

Срещата с Франция и Европа не европеизира нашите големи творци, те не останаха там, а се върнаха по българи. Да си припомним за Илия Бешков или Кирил Цонев и за толкова други. А малките творци променят дори българското си име, правят го чуждоземно.

***

Пенчо Славейков по рационален път дири националното, а у Захари Стоянов националното се явява естествено и непринудено.

***

Според народното вярване над скритото имане нощно време играе жив огън.
И над духовното имане, над всеки подвиг и силна творба играе жив огън.

***

“Македонският въпрос” е бил извор на героизъм и романтика, която се излива бурно и върху нашата литература: Яворов, Антон Страшимиров, Вазов, Стоян Михайловски, Вапцаров - та дори и по-кротките - П. Ю. Тодоров, Йордан Йовков.

***

Българите са били заплашвани от най-мъчителни смърти: одиране на кожата, набиване на кол, печене между два огъня, но българинът вместо страх пред смъртта изпитва срам от страха.
Ако нямахме в нашата история кървавите страници на въстанията и войните, народната памет щеше да обеднее.

***

Нашият народ прави слънцето, звездите, месеца свои братя, сваля слънцето от небето, качва го на кон, жени го, разженва го, кара го да се побратимява с овчаря. (Колко различни са тези небесни гости на нашия народ от гръцките богове.)

***

В приказката “Дарът на Слънцето” овчарчето спасява Слънцето от Халата, която е искала да го погълне. Когато Слънцето пожелало да награди овчарчето, то отговорило: “Щом ти още требем, че дойдем. Ако е за награда, не бих дошъл. какво съм направил зер, та награда да узнем.”

***

Иван Вазов: “Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български, черпете вдъхновение не от чуждите, а от богатата и здрава българска душа.”

***

“Нашите майки все в черно ходят и за нас жалеят - я развивай байрак ти, Мануш войвода”, ето я истинската българска песен. Нашите майки в черно ходят, но искат байракът все да се развява от техните юначни синове. Ето я истинската пиринска песен.

***

Стиховете на Ботев и Вазов живеят в едно вечно настояще за българина.

***

Дръжките на старите български врати са били така направени, сякаш са казвали на влизащия: “Добре дошъл”.

***

Методи Кусевич: “Поробен народ се освобождава, разкъсан народ не се обединява.”

***

Навсякъде в песните се говори за “отбор юнаци”. Тук особено е важел подборът.

***

У нас култ към бащите са имали не само поети новатори като Пенчо Славейков и Гео Милев, но и личности, враждуващи с политическите възгледи на бащите.
Вапцаров се е подписвал Никола Йонков Вапцаров, както и Петко Д. Петков. И двамата кръстили първородните си деца, които рано починали, на името на бащата.

***

Ние не сме имали скитници-бродяги както в миналото русите. Нашите скитници или са разнасяли историята на Паисий, или са творели иконостаси, или са изографисвали черкви, или са хайдутствали, или са правели всичко това заедно като например Матей Преображенски-Миткалото.

***

В бащиното огнище огънят е бил изгасван, щом като умре човек. А когато се изнесе мъртвецът, отново е бил запалван.

***

Народът ни никога не е вярвал, че неговите любими герои или поети могат да умрат. Историята с Марковите кули край Прилеп: минувачите са викали - “Жив си, Марко”. А ехото отговаря: “Жив е, жив е!”
Това е символ. Марко - българският юнак, ще бъде жив во век и веков.

***

Има вътрешна връзка между житията на светците и иконите, изписани по нашите манастири: страданията и надеждите.

***

В нашите селски къщи затворената тишина звънтеше от чистотата на пердетата, чергите, възглавниците.

***

Мишле казва: “Франция е личност”. И ние спокойно можем да кажем: “България е личност.”