ЗА ПОЕЗИЯТА НА СИРНЕВА
превод: Диана Павлова
Много отдавна е казано: „Тъгата на света е поверена на стиховете”. Молитвата, песента и поезията са свидетелство за истинността на света и човека. В пълнотата, дълбочината и многоликостта на смислите, свързани с мястото и времето. Даже ако времето се нарича история.
Стихотворенията на Светлана Сирнева са и природата, и човекът, с неговото чувствено и разумно отношение към нея. В тях има тайнствена многоликост и властва ритъмът.
Няколко реда на Александър Блок тук са много уместни: „Само от наличието на път се определя вътрешният „такт” на писателя, неговият ритъм. От всичко най-опасна е загубата на този ритъм. Постоянното напрежение на вътрешния слух, вслушването като в отдалечена музика, е непременно условие в писателското битие. <…> Щом веднъж ритъмът е налице, творчеството на художника има отзвука на цял оркестър, тоест – отзвука на народната душа”.
Думите на великия поет са близки до онова, което е съчинила Светлана Сирнева. Между другото, създателят на нашето светско Евангелие е подписвал писмата си: „съчинителят Пушкин”. В нейната мимолетна словесна усмивка има бездна от откровения.
Стиховете на Сирнева по право принадлежат към висшето, създадено в наше време.
Съчиненията й поразяват с изобразителната си мощ, стихия, трудно пасваща си с женственото и женското.
Сирнева притежава рядката способност да разчупва рутината на думите и образите.
Знаменателно е, че във век на трескава пародийност, крадлива способност да живееш за сметка на другия, тя търси не разрешение на загадките, а съгласие с въплътения смисъл; без значение как е наречен той: природа, история, красота, истина, душа, дух и прочие, по израза на Набоков, „озарени неясности”.
Наложи ми се да участвам заедно с Юрий Кузнецов във вечер в памет на Некрасов в Централния Дом на работниците на изкуството. Прекрасният руски поет Юрий Кузнецов, излизайки на сцената, каза четири женски имена, еднакво значими за съдбата на руската поезия. Сред тях и Сирнева. В кънтящата тишина той безстрастно прочете стихотворението й „Краснопис”.
Във времена на тщеславие, на безгранична власт на мастилото, презентации и графомания, на дързостта на шестдесетгодишни постмодернисти, четенето на „Краснопис” беше посрещнато възторжено.
Стиховете на Сирнева са нежни и леещи се, с тях се чувстваш добре. Те сами мислят за нас.
Някой ден филолози и литературоведи ще опишат особеностите на художествения свят на Светлана Сирнева, а днес може да се признае, че стиховете й притежават чертите на истинското и прекрасното.
Оценявайки поетичния дар на Светлана Сирнева, ще цитирам съждението на Георги Адамович за Марина Цветаева (1928 г.): „Във всяко нейно стихотворение има цялостно усещане за света, т.е. вроденото съзнание, че всичко в света – политика, любов, религия, поезия, история – че абсолютно всичко съставлява едно цяло. Докосвайки се до една, която и да е, тема, Цветаева винаги докосва целия живот”.
Такава е и Сирнева. Читателят ще разбере това и ще го оцени.
