КРАСНОПИС
превод: Диана Павлова
КРАСНОПИС
На Д. П. Илин
Неизбежно настъпваше есен,
бях на осем, и с мама – за ръката:
„Родината ни е най-чудесната
и най-богата”.
По пътеката – дървета навъсени,
дъжд по бузите, по гърба вали ме
и обувчиците ми изпокъсани
се пълнят с глина.
Образ на детството, останал вечен –
в село до блатото обикаляме.
Има и църква, а покривът – свлечен,
в гарванови изпражнения – цяла.
Схлупена будка за керосин
ни скрива от вятъра за минута.
„Родината ни е най-силната
и най-уютна”.
Камион ще ни вземе попътен,
по шосето едва пълзящ,
ще се спусне небето мътно
в каросерията трещяща.
Ще запее с ребрата си хилави
гологлавият клас като ято:
„Родината ни е най-силната,
най-добрата”.
От какво раснах аз и проглеждах,
че сънят крие нещо коварно?
Ще кажат: излъга надеждите ми
безразсъдната вяра.
Трепетлика си ти – непомилвана,
но високо над срам и ласкателство –
ти оставаш, Родино, най-силна
и най-богата.
1987
ПРОПИСИ
Д. П. Ильину
Помню, осень стоит неминучая,
восемь лет мне, и за руку – мама:
«Наша Родина – самая лучшая
и богатая самая».
В пеших далях – деревья корявые,
дождь то в щеку, то в спину.
И в мои сапожонки дырявые
заливается глина.
Образ детства навеки –
как мы входим в село на болоте.
Вот и церковь с разрушенным верхом,
вся в грачином помете.
Лавка низкая керосинная
на минуту укроет от ветра.
«Наша Родина самая сильная,
наша Родина – самая светлая».
Нас возьмет грузовик попутный,
по дороге ползущий юзом,
и опустится небо мутное
к нам в дощатый гремучий кузов.
И споет во все хилые ребра
октябрятский мой класс бритолобый:
«Наша Родина самая вольная,
наша Родина – самая добрая».
Из чего я росла-прозревала,
что сквозь сон розовело?
Скажут: обворовала
безрассудная вера!
Ты горька, как осина,
но превыше и лести, и срама –
моя Родина, самая сильная
и богатая самая.
1987
