Ищван Ваш

превод: Нино Николов

Я стига с това лекомислие, старче,
да беше безсмислен живота, едва ли
живял би и страдал с уплахата смъртна.
Мъгла е това за щастливи хлапаци!
А ти петдесет попрехвърли и вече
усещаш как всичко отива надолу.
На възраст такава човек не играе
на жмичка с високо стъмнения залез,
смехът му кънти, но кънтял би едва ли,
когато узнае, че горе, в Бранишка,
смъртта е събрала все полкове бели -
нима ще седи под лавината страшна?
Да, време е, ставай с последната чаша,
жена си прегръщай, сина си целувай
и тръгвай под тъмния звук на тръбата,
в прегръдките влез на студения вятър,
по тежкия хълм изкачи се нагоре
и с утро „на нож!” върху хладните преспи,
в звънтяща поледица, в зла суматоха,
тръгни срещу тях, разпиляните думи,
тръгни срещу жалките вече команди,
понемчили стария корен унгарски,
тръгни, осъзнал, отстъпление няма,
мъглата е пълна с куршуми отдире,
животът пълзи само с твоите крачки
под смъртен картеч. По-високо остава
тоз, който ще падне по-близко до него -
той сам ще посрещне смъртта си висока
и няма оттам да остъпи с „тъй верно!”,
и никога няма да сложи оръжие.