Ищван Ваш

Ищван Ваш (Vas Istvan), унгарски писател и преводач от еврейски произход, е роден на 24 септември 1910 г. в Будапеща. Представител на „третото поколение” поети от литературното движение „Нюгат” („Запад”). Произхожда от богато семейство, баща му е търговец на текстил. Завършва гимназия (1928) и Икономическия институт във Виена. Запознава се с художничката Етел Наги (1907-1939), дъщеря на поета Лайош Кашак, която по-късно става негова първа съпруга (1935-1939) и умира млада. До 1945 г. работи като чиновник в Будапеща. Мобилизиран е на работа неведнъж по време на Втората световна война и няколко пъти прави опит за самоубийство поради непоносимата физическа работа и унизителното отношение. През 1945 г. се омъжва за Мария Кутни (1919-1971), с която се развежда през 1951 г. След 1945 г. е редактор в различни литературни издания. През 1951 г. се жени за художничката Пироска Шанто. От 1956 до 1971 г. работи в Европейското издателство. Дебютира със стихосбирката „Есенно опустошение” през 1932 г. Следват поетичните книги „Писмо за свободата” (1935), „Спасяващата се Муза” (1938), „Двойна вихрушка” (1947), „Сътвореният свят” (1956), „Рапсодия в есенната градина” (1960), „Подземно слънце” (1965), „Какво иска човекът” (1970), „Неизразимото” (1972), „Автопортрет от седемдесетте години” (1974) и др. Автобиографична повест: „Изгубени домове” (1938). Есеист, прозаик, драматург, автор на монографии. Освен много книги с поезия и проза, издава огромен брой преводи на автори от Франция, Англия, САЩ, Германия, Русия, Гърция. Съставя и редактира антологии. Удостоен с наградите „Баумгартен” (1948), „Атила Йожеф” (1951, 1956, 1961), „За социалистическа култура” (1960), „Кошут” (1962, 1985), Златен орден за заслуги (1970), Орден на знамето на Унгарската народна република, с лаврови венци (1980). Превеждан на осем езика. Умира на 16 декември 1991 г. в Будапеща.


Публикации:


Поезия:

ОДА ЗА РОЖДЕН ДЕН/ превод: Елена Алекова/ брой 156 март 2023

ПЛАНИНА БРАНИШКА/ превод: Нино Николов/ брой 173 декември 2024