Маседонио Фернандес

превод: Николай Тодоров

* * *

Стихотворение, писано
под заплаха от смъртна присъда

Дордето прекрачвам ръба на зелената рокля,
който огражда ливада от всички страни,
внезапно туптене
надига гръдта ми в разкошно
вълнение.
Подобно контраста на камък в ливадата
с възлеста същност и прелестна неустрашимост.
Удари душата това лекокрило вълнение
от мисъл, която отново се просва на пътя накрай света
и всичко се скрива от черен мрак.
Всичко се скрива от черен мрак.

* * *

В трепетни ръце сегашният миг
пропадна от трепета на предчувствие

Това е денят - този вече предчувстван ден,
треперещ в нас, когато помислим за него
и го посочим между бъдните на нашата любов.
Ден, който би трябвало да блести единствено за един от двамата
и в който щях да видя как моите злочести пръсти
протягат се да докоснат нейните очи без поглед,
за да спуснат клепките, за да покрият за погледи
онези очи, които вече можеха само да бъдат видени.