Михаил Лермонтов

превод: Христо Герчев

Ах, да стана бих аз искал
буйна, пенеста вълна!
Как си бих аз волно плискал
под сребристата луна;

о, как страстно бих целувал
златопясъчния бряг,
как надменно бих презирал
недоверчивий моряк;

бясно бих рушил и пръскал
в пясък гордите скали,
бих страдалците притискал
в ледените си гърди;

не боял се бих от ада,
не би лъстил раят мен;
безпокойство и прохлада
чувствувал бих всеки ден;

и не бих търсил забрава
в северен далечен край,
бих бил волен аз тогава -
и не бих желал друг рай!

——————-

сп. „Българска сбирка”, брой № 3, 03.1915 г.