Николай Некрасов

превод: Тихомир Йорданов

из поемата „Кой в Русия живее добре”

Богу моли се ти, грешнико,
притчата стара разбрал.
Нея в Соловки разказваше
попът - монах престарял.

Били дванайсет разбойника,
а Кудеяр - атаман.
Кърви селяшки проливала
тази разбойнишка сган.

Много богатства награбили,
крили се в горски шумак.
Там атаманът красавица
бил си домъкнал по мрак.

Денем с момата развличал се,
а пък с грабеж през нощта.
Ето затуй в наказание
пратил му Бог съвестта.

Сън го не хващал, омръзнали
кражби, пиянство, разврат.
Стряскат го сенки на мъртвите -
неизброимата рат.

Дълго на Бог противил се
този човек озверял.
Своята дивна красавица
и есаула - заклал.

Но съвестта се пробудила:
ножа в земята зарил.
Шайката пръснал, а църквата
щедро с богатства дарил.

В Божи гроб прошка измолена
тръгнал да дири и той -
скита, разкайва се, моли се,
но не намира покой.

Грешник-отшелник завърнал се
да послони тука гръб.
В същия лес, под короната
на престарелия дъб.

И непрестанно Всевишния
молел греха да прости:
„Дай на плътта наказание,
но пък душата спаси!”

Бог съжалил го - спасение
той му посочил тогаз:
праведник схимника в бдение
го посетил и на глас

казал му: „С волята Божия
този дъб ти си избрал,
с ножа, със който разбойничи,
ти отсечи го тук цял.

Тежко ще бъде усилие,
но пък ще си награден.
Щом като рухне столетния,
в този миг ще си простен.”

Гледал монахът дъбището,
мярката вече му взел,
резнал със ножа си, острия,
дъб в три обхвата дебел.

Реже дървото усърдно той,
Бога прославя, не спи.
Тъй отлетели годините,
а пък дървото стои.

Що ли със силици старчески
може да стори човек?
Сила юнашка потребна е
в този труд негов нелек.

Трепва в сърцето съмнение.
Реже и чува слова:
„Старче, какво си захванал ти?”
Вдигнал нагоре глава:

пана Глуховски, омразния,
вижда възседнал на кон.
Пана богатия, знатния,
първия в този район.

Много ужасни жестокости
чувал за пана немил.
И за поука на грешника
своята тайна открил.

Панът засмял се: „Спасение
аз не очаквам, в тоз свят
само жените и виното,
злато и чест ми се щат.

Старче, ти карай по моему.
Ножът ти, виж, затъпя.
Мъча селяците, трепя ги,
а пък спокойно си спя!”

Чудо с отшелника станало,
сетил пак бесовски нрав,
пана Глуховски със ножа си
ръгнал той в праведен гняв.

В този миг, в който на коня си
панът умрял, начаса
рухнал дъбът, а пък ехото
екнало звънко в леса.

Станало леко на схимника,
Божия верен слуга.
Нека и ние на Господа
да се помолим сега!