ГЕРОЙ
превод: Татяна Любенова
ГЕРОЙ
Разкайвам се. Музата ми не обича екзотика.
Не е възпитана в детството в ловни игри.
Моят герой не е ходил в Чукотка да лови котки
и не се е прицелвал в тигровите очи.
И норд-остът не е рошил буйните му коси
под платното оранжево на гемия лека.
Не е ходил да открива неоткрити полюси,
не е крил контрабандни бали в дефилета.
С една дума - оскъдна откъм екзотика личност,
към цветиста поезия приспособена лошо.
Като редник бил през революцията велика,
с рамо поддържайки бойната епоха.
С тиф, тревоги, нагризан от въшки,
по пътищата на войната, от Чита до Донбас,
той вървеше - субект на световната революция,
безименен страж на бунтовна класа.
Той в огън се учил, под знаме разкъсано,
в суматохата бойна на походни лагери,
за да може заводите да работят до късно,
и сърце, и винтовка той държеше готови.
И беда не е, че тази гъста романтика
в това тежко, отрудено тяло я няма.
Скъп ми е от сърцето до червената панделка,
до звездата смачкана върху армейски шинел.
——————————
ШЕСТИЯТ
Добри момчета бяха,
от кремък, подбрани момци.
Тревата по пътя е стъпкана
и дворът е в репей обрасъл,
синеят в тревата камбанки,
щурец тишината оглася.
Спогледаха се мълчейки,
изправени до стената.
Добри момчетата бяха:
кронщадски. Моряци бяха.
Изглежда меден залезът.
Конвой подравнява щикове.
Полъхва ветрец зад реката.
И свежест някаква бликва.
А във тревата висока
щурецът надува свирка.
Добри момчетата бяха,
бяха отлични момци.
Петият падна бавно.
Шестият прав остана.
Люшна се и се прегърби
(стъпка назад, в страни!)
и есаула рижав
изпод вежди погледна в очи.
Каза с усмивка крива:
- И тука не ти върви.
Ето за тебе матроси,
да ги разстреляш ти…
И падна в тревата стъпкана
под упор от изстрели зли.
Добри момчета бяха,
подбрани, от кремък момци.
——————————
ПЕСЕН НА СМЕЛИТЕ
Стелят се облаци черни,
мълнии шетат в небето,
в облаци прах неверни,
тревога свирят тръбите.
С банда фашистка на бой
зове Родината смелите.
Куршумът от тях се бои,
тях щик не ги лови.
Самолети се втурват в небето,
вдига се танков строй,
с песни пехотните роти
за Родината влизат в бой.
С песента - крилата птица -
свикват смелите в походи…
Куршумът от тях се бои
тях щик не ги лови.
С безсмъртие ще покрием
в битките имената си.
Само на храбри герои
победата носи радости.
Към победа стремят се смелите,
за смелите - пътят напред е.
Куршумът от тях се бои,
тях щик не ги лови.
ГЕРОЙ
Каюсь. Музу мою невзлюбила экзотика.
Не воспитанный с детства в охотничьих играх,
Мой герой не ходил за Чукотку на котика
И не целился в глаз полосатого тигра.
И норд-ост не трепал его пышные волосы
Под оранжевым парусом легкой шаланды.
Он не шел открывать неоткрытые полюсы,
Не скрывал по ущельям тюки контрабанды.
Словом - личность по части экзотики куцая,
Для цветистых стихов приспособлена плохо.
Он ходил в рядовыхпри большой революции,
Подпирая плеччом боевую эпоху.
Сыпняками, тревогами, вошью изглоданный,
По дорогам войны, от Читы до Донбасса,
Он ходил - мировой революции подданный,
Безыменный гвардеец восставшего класса.
Он учился в огне, под знаменами рваными,
В боевой суматохе походных становий,
Чтобы стоя заводы, орудуя планами,
И винтовку и сердце держать наготове.
И съвсем не беда, что густая романтика
Не жила в этом жестком, натруженном теле.
Он мне дорог от сердца до красного бантика,
До помятой звезды на армейской шинели.
——————————
ШЕСТОЙ
Хорошие были ребята:
Кремневые, на подбор.
Трава на тропе примята,
Зарос лопухами двор.
Синеет в траве колокольчик.
Кузнечек стижет в тишине.
Переглянулись молча
И молча встали к стене.
Хорошие были ребята:
Кронштадские. Моряки.
Одетый медью заката,
Конвой подравнял штыки.
Подул ветерок с заречья,
И сразу стало свежо.
В высокой траве кузнечик
Стрижет себе да стрижет.
Хорошие были ребята,
Ребята были „на ять”.
Замедленно падал пятый.
Шестой остался стоять.
Шестой шатнулся сутуло
(Шаг в сторону, шаг назад)
И рыжему есаулу
Взглянул изподлобья в глаза.
Сказал, улыбаясь косо:
- И тут тебе не везет.
Ужо вот тебя матросы
Почище пустят в расход…
Упал на мягкую мяту
Под выстрелами в упор.
Хорошие были ребята:
Кремневые, на подбор.
——————————
ПЕСНЯ СМЕЛЫХ
Стелются черные тучи,
Молнии в небе снуют,
В облаке пыли летучей
Трубы тревогу поют.
С бандой фашистов сразиться
Смелых Отчизна зовет.
Смелого пуля боится,
Смелого штык не берет.
Ринулись ввысь самолеты,
Двинулся танковый строй,
С песней пехотные роты
Вышли за Родину в бой.
Песня - крылатя птица -
Смелых скликает в поход..
Смелого пуля боится,
Смелого штык не берет.
Славой бессмертной покроем
В битвах свои имена.
Только отважным героям
Радость победы дана.
Смелый к победе стремится,
Смелым - дорога вперед.
Смелого пуля боится,
Смелого штык не берет.
