Джордж Майкс

превод: Любомир Духлински

Два пъти гледах една и съща пиеса.

Първо в театъра, после у дома, по телевизията.

В театъра, честно казано, пиесата не ми хареса. Изобщо не ми хареса. Но по телевизията не беше толкова зле.

Това ме накара да се замисля: на какво се дължи тази работа? Нищо не се е променило в представлението - едни и същи актьори произнасят същия текст на сцената на същия театър.

И така, каква е голямата работа?

Тогава го разбрах.

Да, това е същата пиеса, но когато я гледаш у дома, седнал на дивана, излежавайки се и пушейки, мислейки си за семейство Ковач, които са платили шестдесет форинта за два билета за театър, не е толкова зле…

Това е същата пиеса, но когато седите на дивана у дома, пушите след добра вечеря, мислейки си за семейство Ковач, които платиха шестдесет форинта за билети и освен това, докато се върнаха у дома, се намокриха до кости в дъжда - ах, това е блаженство!..

Същата игра е и у дома, но когато можете да станете от стола си, да се разходите из апартамента, да се протягате, докато костите ви пращят, да се почешете - о, добре!

Същата игра е и у дома - седях на стола, излежавах се, пуших след добра вечеря, обикалях из апартамента, протягах се, докато костите ми пращяха, почесвах се, забавлявах се с мисълта за семейство Ковач и факта, че телевизорът може да бъде изключен във всеки един момент - прекрасно!

Същата игра, но когато си у дома, по пижама, в леглото, с малко мисъл в главата, с хубава книга, с мисълта за милата Манзика - възторг!

Същата пиеса у дома, когато дремете в леглото, покрити до брадата, е шедьовър!

И ако задремеш с покрита глава, класика!

И същата пиеса, която върви, а ти спиш сладко - о, има вече нещо шекспировско в това!