Дюла Ийеш

превод: Нино Николов

НА СЪПРУГАТА МИ

И отдалече ти държиш конците
на моята съдба. Спокоен лягам. Ти ме грееш,
когато си от мен далеч - по-силно, по-могъщо.
В ръцете си, в ръцете на една страна, ти ме люлееш.

ОТ ЦЪРКОВНИЯ ХЪЛМ В ТИХАН

Какво небе! И колко синева!
Какъв простор! И Балатон! И пролет!
Ще побереш ли в себе си това,
което в мен боли и теб се моли?

Бих искал като мен да гледаш ти,
в очите си очите ти да взема,
че красотата отчуждава и гнети,
ако несподелено се приема.

Ако не чувстваш като мен - боли.
Без теб за нищо вече не ме бива.
В сърцето си бих сложил, бих укрил
сърцето ти задъхано и живо.

Какво небе! Какъв простор! И ден -
в отблясъци! Не ще му се наситя!
Бих искал аз, бих искал като мен
да бъдеш от главата до петите!