Литературен свят

Георги Райчев

Георги Михайлов Райчев, български писател, е роден на 07.12.1882 г. в село Землен, Старозагорско (някога Топрак Хисар) в семейството на будния и ученолюбив дългогодишен кмет и кръчмар Михаил Райчев, основател на читалище в селото. Като дете бъдещият писател е слаб, често боледува от малария. Получава начално образование в родното си село, после учи гимназия в Стара Загора, но не завършва. От седемнадесетгодишен работи като дребен чиновник в канцеларии и оттогава започва и да печата в провинциални списания. Първата му публикация е баснята „Волове и теле”. Като младеж сътрудничи на в. „Справедливост”, сп. „Труд”, сп. „Развитие”. Първият му отпечатан разказ е „Спътници” в списанието на Антон Страшимиров „Наш живот” през 1907 г. под псевдонима Г. М. Орлин. Служи 3 г. като войник. После работи като писар в Стара Загора (1906-1907). През юли 1908 г. заминава за София, където става деловодител в Трета мъжка гимназия в София (1908-1910) и Шеста мъжка прогимназия в София (1910-1919). По това време се сближава с Лилиев, Йовков, Дебелянов. Участва заедно с Димчо Дебелянов в студентска екскурзия до Истанбул и Атина (1911). По време на войните е мобилизиран като обикновен войник. След Първата световна война е библиотекар в министерството на финансите и в Народното събрание, работи като коректор, журналист, инспектор по читалищата в министерството на просветата. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, Германия. В края на живота си писателят изповядва: „Колкото по-сериозно и по-близко до всекидневния живот става изкуството, толкова по-дълбок и господстващ става реализмът…” Сътрудничи на списанията „Наблюдател”, „Звено” (1914), „Демократически преглед”, „Българска мисъл”, „Златорог”, в хумористичните седмичници „Оса”, „Смях”, „Шантеклер” и др. Книги: „Любов в полето. Весели разкази” (1918, издадена под псевдонима Гриша Печорин), „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен” (повест, 1919, 1940), „Царица Неранза” (повест, 1920), „Лина” (повест, 1922), „Греховна повест” (1923), „Грях” (повест, 1923), „Разкази” (книга І, 1923), „Умайон” (приказки и разкази, 1925), „Песен на гората” (разкази, 1928), „Еленово царство” (драма в стихове, 1929; 1935), „Божи дарове” (детски разкази, 1930), „Легенда за парите” (разкази, 1931), „Ягодова майка” (приказки, 1933), „Димчови страници” (стихове за Димчо Дебелянов, 1934), „Най-хубавото птиче. Весели приказки за деца” (1937), „Господинът с момичето” (роман, 1937), „Водният цар” (разкази за юноши и деца, 1938), „Чудното огледало” (приказка, 1939), „Котешки заговезни” (разкази за деца, 1940), “Намереният дневник” (1940), „Небесният воин” (легенди, 1940), “Невидимият ездач” (приказки и разкази, 1941), „Измамената лисанка” (разкази, 1942), „Златният ключ” (разкази, триптих, 1942), “Цар скъперник” (1942), “Калинка” (1943), “Краден заяк” (1943), “Крилати гости” (разкази за деца и юноши, 1943), “Хайдушкото село” (1943), „Избрани съчинения” (кн. 1-3., под редакцията на Георги Константинов, 1940-1943). Негови творби са включени в „Приказник” (1943). След 09.09. 1944 г. издава „Борко веселият” (разкази за деца и юноши, 1945), „Марко Мързеланко” (весели приказки, 1945), „Благословен гост” (разкази, 1946), “Врабци-крадци” (разкази, 1946), „Верен другар” (разкази за деца и юноши, 1947). Като преводач се изявява с “Басни” от Иван Крилов (1928, 1945, 1956). Член на СБП. Умира след продължително боледуване на 18.02.1947 г. в Александровската болница в гр. София. Посмъртно излизат „Малкият спасител” (разкази, 1949), „Избрани повести и разкази” (с предговор от Минко Николов, 1953), „Пъстра броеница” (избрани приказки и разкази за деца и юноши, 1956), “Най-хубавото птиче” (избрани приказки и разкази за деца и юноши, 1962, 1977), „Избрани произведения” (под редакцията на Симеон Султанов, в 2 т., 1957), “Вълчето” (разкази, 1959), “Съчинения в 2 тома” (1968), ”Имало едно мече” (приказки и разкази за деца, 1970), “Майчина вяра” (разкази, 1971), “Повести и разкази” (1975) и др.

Публикации:

Поезия:

ПОЕМА БЕЗ ИМЕ/ брой 67 ноември 2014

ЕЛЕГИЯ/ брой 88 октомври 2016

ПО НАВИК/ брой 91 януари 2017

ИНТИМНИ ЧАСОВЕ/ брой 105 април 2018

ЖИВОТ/ брой 107 юни 2018

ПРОСТАК/ брой 112 декември 2018

БЕЛИЯТ ОРЕЛ/ брой 118 юни 2019

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ/ брой 148 май 2022

Публицистика:

ЗА ЧОВЕКА И ДРУГАРЯ КРИНЧЕВ/ брой 93 март 2017