превод: Григор Ленков

ПОПЪТНА ПЕСЕН

Еднички ветровете знаят
какво ме чака зад извивките
на пътя.
И все пак гоня свойте кучета
напред и все напред.

НА ПЪТ ДЕНЯ ДА СРЕЩНЕМ

Сега за свойта мъка мисля,
за вятъра - как ми обърна лодката,
как можех да умра.
Голяма мойта мъка ми изглеждаше,
безкрайна ми изглеждаше бедата,
но има нещо много по-голямо:
да тръгнеш в лодка на далечен път,
на път деня да срещнеш,
да видиш сивото разсъмване
и да усетиш светлината,
изпълнила света.

ЛОВ

На плаващ лед
съгледах мечка,
тя отдалече ме подуши,
тя като кученце се спусна,
готова да ме изяде,
но аз отскочих настрана,
на гоненица си играехме,
на криеница си играехме
от сутринта до вечерта,
додето капна от умора
и не замахнах с копието аз.