Народно творчество
превод: Григор Ленков
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Еднички ветровете знаят
какво ме чака зад извивките
на пътя.
Из „За хайдут Пеньо песни се пеят” (2017)
Стефана Чернева Дацева от село Шейново
Тя е дъщеря на Черньо, вторият по възраст син на Пеньо Чернеолу. Заселили се с най-големия си брат Доню в Шейново. (Била е жива по време на разговора с Дончо Кърков. Починала на 17 декември 1987 г.)
Емануил Мутафов
Царя на Вълко думаше:
„Лошав си сън сънувах -
през Дунав в равна Добруджа
коня ми в кърви затъна.
Цоньо Калчев
народни песни
БОНИ БАЙРАКТАРЧЕТО
Пушка пукна
у гора зелена,
та удари
Боня байрактарче.
/руски частушки/
Пародия
превод: Борис Борисов
Котката умря от глад.
Путин тук е виноват.
Константин Петканов
Народни песни, слушани и записани от писателя Константин Петканов
в родното му село Каваклий, Лозенградско.
превод: Литературен свят
*
Попитали рибата: «Какви новини носиш?». «Новини много - отвърнала - но устата ми е пълна с вода».
*
Седем баджанаци вървят по пътя и казват: «Господи, даже няма с кого да си поговориш».
превод от френски: Никола Джеров
Песни и труд
ОРИЗИЩЕТО ПРЕДИ ЗОРИ
Не е ни съмнало, още е здрач,
аз съм на нивата - плевя тревата.
превод: Красимир Георгиев
ТЪНИЧКА КАЛИНА
Люшкаш клонки нежни
ти, калина тънка,
и главица свеждаш
над стобора вънка.
Вичо Бончев
Да се провалът, проседнат
ескизаарски азии,
азии и чорбаджии,
дето причина станаха
Захара да се изгори!
превод: Борис Борисов
…
Азбука: не се пъхай, Буки, пред Аз.
…
Ако не бяха зъбите, душата ни ще излезе.
превод: Борис Борисов
…
За каквото млад се хвали, стар за същото се жали.
…
Имаш ли гърбина, ето ти за бой причина.
превод: Борис Борисов
ХЕЙ, ДАВАЙ
/песен на бурлаците/
Хей, давай! Хей, давай!
Веднъж още, и пак така!
превод: Борис Борисов
Крилата растат при летене.
Кучето лае, вятърът лая му отнася.
превод: Борис Борисов
***
Ех, ябълко,
ябълка си ти кристална.
Ех, революцийо,
революция си социална.
1 Разболял ми се млад Стоян,
та лежал Стоян, та болял
цели ми девет години.
На десетата година
5 мама Стояну думаше:
Рано рани малка мома,
Гьоргюевмяна-гьоргюм града*,
омила си руса коса,
изплела си ситни коси,
Окъсняхме, осъмнахме,
ой, куладе ле, мой куладе ле!
Мома мина през пътя ни –
чи е бяла и червена,
Стани, нине, господине.
Замъчи са Божа майка
от Игната до Коледа.
Роди Бога сая вечер,
Протекла е, протекла е
кална вода – мътна вода, (2)
чи повлече, чи довлече
дърво дафиново.
(Коледна песен)
Любили сай двама млади,
Вивдо ле, момне ле, Коладе ле,
от мънани дор до големи,
станали са за женени.
