СУТРИН
превод: Любомир Духлински
Не знам за вас, но аз съм сигурен, че всички истински драми се случват не вечер, а сутрин. Вечерта насърчава философско възприемане на живота, ражда мечти за мир. Накрая те прави сънлив, а сънливостта, както знаем, не допринася за драмата.
Сутринта, напротив, кипи от енергия. Ако някога ми е писано да напиша драма, нейното трето и кулминационно действие ще се случи между събуждането на котката и седем и половина сутринта.
Това е точно времето, когато една невнимателна дума е достатъчна, за да се превърне една спокойна къща в гладиаторски сблъсък.
Сигурен съм, че Отело например е удушил Дездемона не вечерта, както твърди Шекспир, а сутринта. Вечерта, когато влезе ядосан в спалнята на жена си, той започва да се възхищава на Дездемона против волята си. Да, тя наистина беше добро парче.
Русата й коса се разпиляла по възглавницата, вълшебната светлина на луната нежно се лее през прозореца… Той въздъхва и на пръсти излиза от спалнята.
Отело все пак спа лошо тази нощ, мяташе се през цялото време, събуждаше се късно и ставаше от леглото вече раздразнен.
- Пак закъснях - мърмори той, - за втори път тази седмица… Ще ме изгонят…
- Генерале, страхуваш се, че ще те уволнят ли? - отбелязва Дездемона, търсейки изчезналия някъде чорап.
- Генералите също не трябва да закъсняват - казва Отело и в гласа му се долавя надигащата се буря, - освен ако, разбира се, не трябва да изчакат сервирането на закуската…
Дездемона погледна часовника си.
- Закуска ли! - извика тя. - Виж го ти, чака да му сервират закуска! Знаеш как тичам по цял ден - и по работа, и по магазините с чанта… Закуска!
Тя се засмя саркастично. Драмата назряваше стремително.
- Дездемона, - изсъска яростно Отело, - няма да обсъждам с теб кой работи повече, но мога ли поне да попитам къде са чистите ми чорапи?
- Оставих ги настрана, за да ги поправя…
- Е, и? Още ли чакаш да се оправят сами?
- Отело, писна ми от остроумието ти. Може би ще го запазиш за твоите войници?
- Дездемона! - изрева. - Не събуждай звяра в мен!
- О, моля ти се, стига си ми показвал страсти! - засмя се Дездемона.
- Моли ли се през нощта, Дездемона?
- Сутринта? Ти луд ли си? Я стопли закуската.
Тук Отело не издържа и я удуши. Той всъщност беше нервен заради този тип Касио, на когото Дездемона даде носната кърпичка, но ако не беше закъснял за работа тази сутрин, тогава може би никога нямаше да стисне тънката й сладка шия с пръсти.
