ЗАВЕТ
превод: Елка Няголова
Ако сърцето ми не изпреварва птиците,
ако очите ми обеднеят и гледат насила,
ако ръцете за миг станат тъжни вдовици,
а любовта не ги прави вече красиви…
Ако нощем не копнея по запис и снимка,
ако денем наяве вече за теб не жадувам,
ако повяхвам и съхна в блатистите дни
и сред бедите душата ми - клетата, плува…
Ако доливам сама масло в светилника,
та да помогна тъмнилото да не кръжи,
ако греша, че изкуството само ми стига,
а подлагам челото си за гнусни лъжи…
Тогава утрото нека не идва до прага ми.
Нека земята да ме изтрие по милост.
И нека живея като безплодна трева…
И даже слънцето вече да не ме милва!
